Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Разтърсван от лошо предчувствие, той посегна за нов лист и без да забелязва червените капки, които цапаха хартията, започна да пише.
6
Бездушният
Оръжейната приличаше точно на това, което се разбира под думата оръжейна. По излъсканите метални стени висяха мечове, ками, копия, колчани със стрели, байонети, камшици, боздугани, криви ножове и лъкове от всякакъв вид. Меки кожени чанти, пълни със стрели, закачени на куки, както и купища ботуши, наколенки и рицарски ръкавици. Помещението миришеше на метал и кожа, навред лъщеше стомана. Алек и Джейс, вече обути, седяха на дълга маса в средата на стаята, а главите им бяха сведени над нещо между тях. Джейс вдигна поглед, когато вратата се затръшна зад Клеъри.
— Къде е Ходж? — попита той.
— Пише на Мълчаливите братя.
Алек изпъна рамене.
— Ох.
Тя бавно пристъпи към масата, като усещаше втренчения поглед на Алек.
— Какво правите?
— Довършваме тези. — Джейс се отдръпна встрани, за да може тя да види какво има на масата: три дълги тънки тръбички от матово сребро. Те не изглеждаха остри, нито особено опасни. — Санви, Сансави и Семангилеф. Това са серафимски ками.
— Не приличат на ками. Как ги направихте? С магия?
Алек изглеждаше така възмутен, сякаш го бе помолила да облече балеринска рокля и да се завърти на палци.
— Странното при мундитата е, че са обсебени на тема магии — каза Джейс, без да се обърне към никого конкретно, — като се има предвид, че дори не знаят какво означава тази дума.
— Знам какво означава — сопна се Клеъри.
— Не, не знаеш, само си мислиш, че знаеш. Магията е тъмна и първична сила, а не само някакви блестящи пръчици, кристални топки или говорещи златни рибки.
— Не съм казала, че е говорещи златни рибки, ти…
Джейс махна с ръка и я прекъсна.
— Като наречеш електрическата змиорка гумено пате, това не я прави гумено пате, нали? И нека Бог да е на помощ на жалкото копеле, което е решило да се изкъпе с това пате.
— Говориш глупости — отбеляза Клеъри.
— Напротив — каза Джейс с цялото си достойнство.
— Така е, глупости говориш — каза съвсем неочаквано Алек. — Виж, ние не се занимаваме с магии, разбра ли? — добави той, без да поглежда към Клеъри. — Това е всичко, което трябва да знаеш по въпроса.
Клеъри искаше да му отвърне нещо грубо, но се въздържа. Алек просто не я харесваше, нямаше нужда да подхранва неговата враждебност. Тя се обърна към Джейс.
— Ходж каза, че мога да си отида вкъщи.
Джейс без малко да изпусне серафимската кама, която държеше.
— Какво е казал?
— За да огледам нещата на майка си — поясни тя. — Ако ти дойдеш с мен.
— Джейс — отрони Алек, но Джейс не му обърна внимание.
— Ако наистина искаш да разбереш дали мама или татко са били ловци на сенки, трябва да огледаме нещата на мама. Или поне каквото е останало от тях.
— Право в заешката дупка — криво се усмихна Джейс. — Добра идея. Ако отидем още сега, тъкмо ще имаме три-четири часа преди да се мръкне.
— Искате ли да дойда с вас? — попита Алек, когато Клеъри и Джейс се отправиха към вратата. Клеъри се обърна и го погледна втренчено. Той се беше понадигнал от стола и гледаше очакващо.
— Не — каза Джейс, без да се обръща. — Не се тревожи. Ние с Клеъри ще се оправим сами.
Погледът, който Алек хвърли на Клеъри, беше сърдит и жлъчен едновременно. Тя си отдъхна едва когато вратата се затвори зад нея.
Джейс тръгна надолу по коридора, като Клеъри бе принудена почти да тича, за да следва широките му крачки.
— Имаш ли ключ за у вас?
Клеъри погледна към обувките си.
— Да.
— Добре. Не че не можем да влезем с взлом, но така ще привлечем вниманието на евентуални съгледвачи.
— Както кажеш. — Те спряха пред черна метална порта в края на коридора. Едва когато Джейс натисна един бутон до вратата и той светна, Клеъри разбра, че това е асансьор. Те чуваха скърцането му, докато чакаха да се изкачи при тях. — Джейс?