Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Винаги е можело?
— Бокала вече го няма — каза Ходж. — Валънтайн го е унищожил, преди да умре. Той запалил голям огън и изгорил себе си заедно с родителите си, жена си и детето си. На това място земята почерняла. Там никой не строи. Казват, че мястото е прокълнато.
— А така ли е?
— Възможно е. Клейвът наказва с проклятие тези, които нарушават Закона. Валънтайн наруши най-важния от всички закони — той вдигна ръка срещу свои братя — ловци на сенки, и ги погуби. Той и неговите съмишленици, Кръгът, убиха десетки свои събратя заедно със стотици долноземци по време на последното Съглашение. Много трудно беше да бъдат спрени.
— Но защо е нападнал другите ловци на сенки?
— Той не одобряваше Съглашението. Ненавиждаше долноземците и смяташе, че трябва да бъдат изтребени до крак, за да се изчисти светът на хората. Въпреки че не са нито демони, нито нашественици, за него те бяха демонични по своята същност и това беше достатъчно. Клейвът не беше на това мнение — според тях помощта на долноземците е необходима, ако искаме да се отървем завинаги от демонския род. И наистина, кой би могъл да твърди, че митичните създания не са част от този свят, след като са били тук много преди нас?
— Съглашението беше ли подписано?
— Да. Когато долноземците видяха, че Клейвът се обявява в тяхна защита срещу Валънтайн и неговия Кръг, престанаха да считат ловците на сенки за свои врагове. По ирония на съдбата именно въстанието на Валънтайн направи възможно подписването на Съглашението. — Той отново седна на стола. — Извинявай, ако съм те отегчил с това историческо отклонение. Такъв си беше Валънтайн. Подстрекател, фантазьор, човек с голяма харизма и много убедителен. И убиец. А сега някой си служи с името му…
— Но кой? — попита Клеъри. — И какво общо има майка ми с това?
Ходж отново се изправи.
— Не знам. Но ще направя всичко възможно, за да разбера. Ще изпратя съобщение до Клейва, а също и до Мълчаливите братя. Те може да поискат да говорят с теб.
Клеъри не попита кои са Мълчаливите братя. Въздържаше се да задава въпроси, чиито отговори биха я объркали още повече. Тя се изправи.
— Има ли някакъв начин да се прибера вкъщи?
Ходж изглеждаше притеснен.
— Но аз… аз не мисля, че това ще бъде разумно.
— Дори и да остана тук, ще са ми необходими някои неща. Дрехи…
— Можем да ти дадем пари, за да си набавиш нови дрехи.
— Моля ви — каза Клеъри. — Трябва да видя дали… трябва да видя какво е станало.
Ходж въздъхна, после предложи с кратко, отривисто кимване:
— Ако Джейс се съгласи, може да отидете двамата. — Той се обърна към бюрото и започна да рови в някакви книжа. Хвърли поглед през рамо, сякаш за да се увери, че тя още е в стаята. — Той е в оръжейната.
— Не знам къде се намира тя. — Ходж се усмихна насила.
— Чърч ще те заведе.
Тя погледна към вратата, където дебелият син персийски котарак се беше свил на кълбо. Когато тя тръгна към него, той се надигна, а козината му се раздвижи сякаш бе течна. С презрително мяукане той я поведе към коридора. Когато хвърли поглед през рамо, Клеъри видя, че Ходж вече пишеше нещо на лист хартия. Сигурно изпраща съобщение до тайнствения Клейв, предположи тя. От това, което беше чула, не й се струваха мили хора. Чудно й беше как ще реагират.
Червеното мастило приличаше на кръв върху белия лист. Със свъсени вежди и педантично старание Ходж Старкуедър сви писмото на руло и подсвирна на Хюго. Птицата кацна на китката му с леко изграчване. Ходж трепна. Преди години, по време на въстанието, той бе ранен в това рамо и дори толкова лек товар, като Хюго, или смяната на сезоните, промяната на температурата или влажността, някое рязко движение на ръката събуждаше старите болки и дълбоко заровените спомени за преживените страдания.
Имаше някои спомени, които никога не избледняваха. Когато затвореше очи, в съзнанието му като светкавица изникваха картини. Кръв и тела, отъпкана земя, бял подиум, изцапан с червено. Виковете на умиращите. Зелените и хълмисти полета на Идрис и нейното безкрайно синьо небе, прободено от кулите на Града от стъкло. Мъката по изгубеното се надигна в него като вълна. Той сви юмрук, а Хюго, като пляскаше с крила, започна яростно да кълве пръстите му, докато не ги разкървави. Ходж разтвори ръката си и пусна птицата, която закръжа над главата му, докато намери люка и изчезна.