Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— За съжаление — рече той — в момента никой от нас не може да ти предложи отмъщение, така че избирай между чай и нищо.
Клеъри пусна крайчето на ризата си, което бе цялото в мокри петна, и каза:
— Тогава какво искате от мен?
— Като начало да ми разкажеш какво се случи — каза Ходж и бръкна в джоба си. Той извади оттам носна кърпичка, поръбена с къдрички, и й я подаде. Тя я взе с нямо изумление. За пръв път виждаше някой да си носи кърпичка. — Демона, който си видяла в апартамента ви… виждала ли си друг път такова същество? Допускала ли си някога, че съществуват такива създания?
Клеъри поклати глава, но се сети нещо.
— Вече бях виждала един, но не знаех, че е демон. Когато за първи път срещнах Джейс…
— О, разбира се, как можах да забравя — кимна Ходж. — В „Пандемониум“. Това ли беше първият път?
— Да.
— И майка ти никога не ти е споменавала за тях… нищо относно, да кажем, някакъв друг свят, който хората не могат да видят? Не проявяваше ли особен интерес към митове, вълшебни приказки, легенди…
— Не. Тя мразеше всичко това. Винаги е мразела филмите на „Дисни“. Не харесваше, че чета манга1. Било детинско.
Ходж се почеса по главата. Косата му не помръдна.
— Много странно — промърмори той.
— Не бих казала — рече Клеъри. — Майка ми не беше странна. Беше си най-нормалният човек на света.
— Демоните обикновено не претърсват домовете на нормалните хора — каза Ходж, без да е груб.
— Възможно ли е да са се объркали?
— Ако са се объркали — каза Ходж, — а ти си най-обикновено момиче, нямаше да можеш да видиш как демонът те напада, пък и да го беше видяла, съзнанието ти щеше да го възприеме като нещо съвсем друго, например зло куче или дори като друго човешко същество. Но щом си го видяла, щом то ти е говорило…
— Откъде знаеш, че ми е говорило?
— Джейс спомена, че ти си казала: „То говореше“.
— Съскаше — уточни Клеъри, като потръпна при спомена. — Каза, че иска да ме изяде, но не му било позволено.
— По принцип Ненаситните се управляват от по-силен демон. Те самите не са особено умни — обясни Ходж. — Той каза ли ти какво иска господарят му?
Клеъри се замисли.
— Каза нещо за Валънтайн, но…
Ходж така рязко се изправи, че Хюго, който се беше отпуснал удобно на рамото му, подскочи във въздуха и гневно изграчи.
— Валънтайн?
— Да — каза Клеъри. — Чух и момчето, искам да кажа демона, в „Пандемониум“ да споменава това име…
— Всички знаем това име. — Гласът му беше спокоен, но тя успя да долови лекото треперене на ръцете му. На рамото му Хюго наежи тревожно перата си.
— Той демон ли е?
— Не. Валънтайн е… беше… ловец на сенки.
— Ловец на сенки ли? Защо казвате беше?
— Защото е мъртъв — каза твърдо Ходж. — Умря преди петнайсет години.
Клеъри отново се отпусна на възглавниците на дивана. Главата й пулсираше. Може би все пак трябваше да приеме предложението за чая.
— Не може ли да е бил някой друг? Някой със същото име?
Смехът на Ходж приличаше на кашлица.
— Не. Но може да е бил някой, който е използвал името му, за да изпрати съобщение. — Той стана и тръгна към бюрото си, ръцете му бяха сключени зад гърба. — И сега е настъпил удобният момент.
— Защо сега?
— Заради Съглашението.
— Мирните преговори? Джейс спомена за тях. Мир с кого?
— С долноземците — промърмори Ходж. Той вдигна поглед към Клеъри, стиснал устни. — Прощавай, сигурно ти звучи доста объркано.
Тя кимна.
Ходж се наведе над бюрото, като разсеяно погали перата на Хюго.
— Долноземците обитават света на сенките заедно с нас. Винаги ни е било трудно да живеем в мир.
— Имаш предвид вампири, върколаци и…
— Митични създания — каза Ходж. — Феи. И децата на Лилит, които са магьосници и наполовина демони.
— А вие, ловците на сенки, какви сте?
— Понякога ни наричат нефилими — обясни Ходж. — Според Библията нефилимите са децата, родени от връзката между ангел и човек. А според легендата ловците на сенки са създадени преди повече от хиляда години, когато сред хората са сновели демони от други светове. Един магьосник призовал ангела Разиел, който смесил в чаша своя кръв с човешка и дал на хората да пият от нея. Тези, които пили от кръвта на ангела, станали ловци на сенки, както и техните деца, и децата на децата им. По-късно чашата станала известна като Бокала на смъртните. Дори и нещата да не са се случили точно така, факт е, че през вековете, когато редиците на ловците на сенки оредявали, винаги можело да бъдат създадени още ловци на сенки чрез Бокала.
1
Японски комикси. — Бел.прев.