Град от кости

— Но вие сте мундан — завърши най-накрая Джейс изречението си.

— Колко си наблюдателен — каза Доротея, очите й блестяха. — С теб Клейвът е извадил истински късмет.

Изумлението по лицето на Джейс постепенно се смени с нарастващ гняв.

— Вие знаете за Клейва? — попита Джейс. — Знаели сте за тях, знаели сте за Бездушните в тази къща и не сте предупредили? Самото съществуване на Бездушни е престъпление според Завета…

— Нито Клейвът, нито Заветът са направили нещо за мен — каза Мадам Доротея, очите й проблясваха ядно. — Нищо не им дължа. — За миг нейният писклив нюйоркски акцент изчезна и се замени с друг, по-плътен, по-дълбок, който Клеъри не познаваше.

— Стига, Джейс — каза Клеъри. Тя се обърна към Мадам Доротея. — Щом знаете за Клейва и за Завета, тогава сигурно знаете и какво се е случило с майка ми?

Доротея поклати глава, при което обеците й се разлюляха. На лицето й се появи нещо като състрадание.

— Бих те посъветвала да забравиш за майка си. Нея вече я няма — рече тя.

Земята сякаш се залюля под краката на Клеъри.

— Искате да кажете, че е мъртва?

— Не. — Доротея сякаш вадеше думите си с ченгел. — Сигурна съм, че още е жива. Засега.

— Тогава трябва да я намеря — каза Клеъри. Светът спря да се люлее. Джейс бе застанал зад нея, бе я хванал за лакътя, сякаш за да я подкрепи, но тя почти не забеляза това. — Разбрахте ли? Трябва да я намеря, преди…

Мадам Доротея вдигна ръка.

— Не искам да се забърквам в работите на ловците на сенки. — Клеъри не се отказваше.

— Но вие познавахте майка ми. Тя беше ваша съседка…

— Клейвът ще се заеме със случая — прекъсна я Джейс. — Винаги мога да се върна с Мълчаливите братя.

— О, за… — Доротея погледна към вратата на жилището си, после към Джейс и Клеъри. — Мисля, че е по-добре да влезем вътре — рече накрая тя. — Ще ви кажа, каквото знам. — Тя направи няколко крачки, после спря на прага и погледна заплашително. — Но ако кажете на някого, че съм помогнала на вас, ловците на сенки, утре ще се събудите със змии вместо коси и с по още един чифт ръце.

— Още един чифт ръце не звучи никак лошо — каза замислено Джейс. — Ще сме по-сръчни в битките.

— Не и ако израснат от… — Доротея спря и му се усмихна ехидно — вратовете ви.

— Гадост — отвърна нехайно Джейс.

— Точно така, гадост, Джейс Уейланд — каза Доротея и с маршова стъпка влезе в апартамента, лилавата й пелерина се виеше около нея като крещящ флаг.

Клеъри погледна Джейс.

— Уейланд?

— Така се казвам. — Джейс изглеждаше поразен. — И не съм очарован, че тя го знае.

Клеъри погледна след Доротея. В апартамента светеше. Тежкият мирис на тамян изпълваше коридора и се смесваше противно с вонята на кръв.

— Все пак защо да не опитаме да поговорим с нея. Нищо не губим, нали?