![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Все едно гледаше роб.
— Ххх — изсъска в лицето му Феро и грубо се провря покрай него. Онзи я изпрати с възмутено сумтене, а телохранителят му — със заплашителен поглед. Тя не му обърна внимание. Заплашителните погледи не означават нищо. Ако иска да види коляното й отблизо, да заповяда и да се пробва да я докосне. Онзи не посмя. Двамата влязоха в стаята.
— А, лорд Ишър! — чу Феро гласа на Баяз, преди вратата да се затвори. — Радвам се, че успяхте да дойдете така бързо.
— Тръгнах веднага. Дядо ми винаги казваше…
— Дядо ви беше мъдър човек и добър приятел. Бих искал да обсъдя с вас положението в Камарата на лордовете. Да ви предложа чай…?
Откровеност
Джизал лежеше по гръб с ръце на тила, завит с чаршаф до кръста. Лежеше и съзерцаваше застаналата пред прозореца Арди. Тя беше подпряла лакти на перваза, брадичка на дланите си и гледаше навън. И докато съзерцаваше, Джизал благодареше на съдбата и на отдавна забравения дизайнер на военно облекло заради решението му да направи офицерската куртка за Кралската гвардия с дължина до талията. Благодарностите му бяха от сърце и душа, защото единственото, което носеше в момента Арди, бе именно такава куртка.
Невероятно колко много се бяха променили нещата между тях след онази злощастна и така объркваща първа среща след завръщането му. През последната седмица двамата бяха прекарвали всяка нощ заедно и от седмица усмивката не беше слизала от лицето на Джизал. Естествено, споменът за това, как тя го хапа, удря, плака и крещя в лицето му, от време на време изплуваше в мислите му, нежелан и ужасяващо изненадващ, като подпухнал от водата труп, който изскача на повърхността на езерото точно пред човек, разположил се на пикник край брега. Но когато това ставаше, Джизал се усмихваше широко, виждаше и нейната усмивка и веднага успяваше да пропъди обратно неприятния спомен, поне засега. След това се поздравяваше наум за това, колко мъжки и зряло бе постъпил, като й бе простил.
— Арди — промълви той разнежено.
— Мм?
— Върни се в леглото.
— Защо?
— Защото те обичам. — Странно, колкото повече го повтаряше, толкова по-лесно успяваше да изрече думите.
— Така твърдиш — въздъхна отегчено тя.
— Вярно е.
Тя се извърна към него, без да сваля ръце от перваза. Тъмният силует на тялото й се очерта на фона на светлия прозорец.
— И какво точно означава това? Че ме чукаш вече цяла седмица, но още не си ми се наситил?
— Не мисля, че някога ще успея да ти се наситя.
— Е — тя се отблъсна от прозореца и пристъпи безшумно по дъските на пода. — Нищо не пречи да проверим, нали така? По-лошо няма да стане. — Тя спря в долния край на леглото. — Но ми обещай нещо.
Джизал преглътна мъчително при мисълта за това, какво щеше да поиска от него, и за това, как щеше да отговори той.
— Каквото кажеш — промърмори той и се усмихна насила.
— Не ме разочаровай.
Усмивката му отново стана непринудена. Това можеше да обещае с лекота. Все пак сега е нов човек.
— Разбира се, обещавам.
— Добре. — Тя пропълзя по леглото на четири крака, без да откъсва очи от неговите. Джизал размърда нетърпеливо пръстите на краката си под чаршафа. Тя го прекрачи и застана на колене над него, после приглади старателно куртката на гърдите си. — Е, капитане, минавам ли сутрешната проверка?
— Бих казал… — Джизал я хвана за реверите на куртката и я придърпа към себе си, после пъхна ръце под дрехата — … без капка колебание, че… — едната му ръка се плъзна под гърдата й и палецът му потърка нежно зърното — … ти си най-добре изглеждащият войник в ротата ми.
Тя се притисна в него през чаршафа и започна да движи ханша си напред-назад.
— О, виждам, че капитанът вече е застанал мирно.
— За теб? Винаги…
Устата й засмука неговата и езикът й остави влажни петна по лицето му. Той пъхна ръка между краката й и тя започна да се трие в нея. Пръстите му се навлажниха, докато влизаха и излизаха от нея. Арди изстена и изпъшка гърлено и той й отвърна със същото. Тя измъкна чаршафа от под себе си. Джизал сграбчи члена си, а тя се намести отгоре, докато не намери вярното място. После се отпусна върху него. Косата й загъделичка лицето му и тя задиша тежко в ухото му.
Разнесоха се два силни удара по вратата и двамата застинаха неподвижно. Последваха нови два. Арди надигна глава и отметна коса от лицето си.
— Какво има? — попита дрезгаво.