Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Ще кажа на Джули да я остави в новата програма, докато не уредиш нещо, а междувременно, нали не си забравил за Винсънт и неговото разбиране за чест на дъщеря му?
— Мисля за това.
— Винсънт е маниак. Ти не го познаваш. Мардел отказа да продължи участието си в програмата.
— Не и не, Чарли. Всички познати момичета ще заприказват, че съм изписаната кукличка на важния гангстер, че моето „торпедо“, или както и да наричат такива мъже, просто е предупредил управителя, за да остана в Ню Йорк, и, разбира се, той не би могъл да постъпи по друг начин.
— Мардел, внимавай, става доста сложно.
— Добре де, ами как успя да го направиш?
— Чичо Харълд работи в агенцията, която съставя програмите на „Латино“. Нищо не му струва да ни помогне. Недей да преувеличаваш нещата.
Всички от нюйоркското семейство Калтанисета, чийто район започваше оттатък източен Харлем, бяха превърнали изнудването, палежите и нагласените съдебни дела в изкуство и бяха сътрудници на Прици в операцията с фалшиви карти. Притежаваха внушителна театрална агенция и чрез тях Чарли се свърза с Марти Померанц, дребен агент.
Померанц беше кротък дребосък, с разделена на две коса откъм тила и с куче-вегетарианец, което водеше в офиса си на третия етаж в старата сграда на „Дженеръл Мотърс“ — ъгъла на Бродуей и Петдесет и седма улица. Имаше шестдесет и шест годишна секретарка, която носеше ластични чорапи. Померанц беше в тоя бизнес от дълго време. Чарли направи предложението си.
— Тя е много красиво момиче и знае как се прави шоу. Работила е в „Латино“ и „Мис Блубел“ в Европа, в цяла Европа.
— „Мис Блубел“ е от най-висока класа.
— Мисълта ми е, че хич не ще да играе извън града. Съблича се страхотно! Можете да направите добър удар с един нов номер.
— Нов номер ли? Не е лесно, струва пари.
— Колкото и да струва. Тя ще си плаща обичайните десет процента плюс, но да си остане между нас, още десет от мен.
— Да не я пращам извън града, нали така?
— Да, всяка вечер да се прибира.
— Пародиен номер, става ли?
— А защо не?
— Добре. Нека й хвърля едно око. После ще намеря някой, който да измисли нещо специално за нея.
Всичко беше уредено — музиката, костюмите, двамата пианисти, транспорт, допълнителните десет процента за Померанц — това струваше на Чарли само шестстотин долара седмично, и малко отгоре.
Но Чарли знаеше, че истинският проблем остава неразрешен. Сега, след като Мейроуз бе решила, че са сгодени и идваше в неговия апартамент три пъти на седмица, то на Чарли не му оставаше друго, освен да прави разни фокуси, за да излиза с Мардел през останалото време. Сигурно постъпваше правилно. И двете жени изглеждаха толкова щастливи, но неизбежно щеше да дойде ден, когато ще трябва да реши по кой път да поеме.
Оставаха три седмици до деня на изборите.
Двадесет и първа глава
Джордж Ф. Мелън знаеше, че изостава от кмета в предизборната надпревара. Така говореха медиите, а допитването до общественото мнение го доказваше. Всички проучвания и извадки на анкетите показваха, че неговата кампания против корупцията, хазарта, наркотиците и високите такси за луксозни жилища е в пълен разрез с нагласата на избирателите от град Ню Йорк. Той смекчи изказванията си против абортите и за необходимостта от молитва в училищата до такава степен, че почти престана да говори за това. Постепенно убеди привържениците си от Електронната евангелистка църква тихомълком да му оказват подкрепа. Необходима му беше рязка промяна в изявите. Преди време искаше да изкорени бандитизма в града, но вече започваше да разбира колко много разчитат на него нюйоркчани, за да осигуряват удоволствията и удобствата си, и виждаше откъде капят големите пари.
Наглото убийство на Вито Деспиза, извършено пред очите на полицията и кмета на град Ню Йорк, изглежда имаше връзка точно с тези големи пари във високите етажи на властта. Но тъй като беше религиозен водач, Мелън не можеше да повярва, че наистина някой би могъл да търси изгода от такова брутално убийство.
Естествено, Джордж Ф. Мелън се допита до доверените си съветници. Защото дори жителите на Ню Йорк не биха подкрепили със своя глас в Деня на изборите подобно нещо. Помощниците му, свежото попълнение от храмовете в Северна Каролина и Джорджия, бяха на същото мнение. Решиха, че избирателите биха оценили постиженията на кметския мандат, но в никакъв случай не биха му простили това явно убийство.