Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Да, може би. Нека те питам нещо, Гай. Онзи ден в съда ми препоръча да пледирам за невменяемост. Но аз смятам да я оправдая с наличието на посттравматичен стресов синдром, а това не е невменяемост.
Завихме по нов път и навлязохме сред тропически плодови дръвчета. Суринамски вишни, карамболи и банани. Въздухът бе натежал от сладкия мирис на зреещи плодове.
— Просто ти дадох съвет — каза Гай Бърнхард. — С Лари си бяхме говорили, че това е един от вариантите.
Страхотно! Мъчеха се да вкарат клиентката ми в лудницата.
— Благодаря за помощта — отвърнах студено аз.
— Лари разправяше, че си подскачал от радост, като ти поднесъл тая възможност за защитата.
Поднесъл? Странно, точно същата дума беше употребил и Шийн. Тия двамата май разговаряха често. Какво ми предлагаха всъщност?
Докторът се изкашля.
— Не искаме да се месим. Вие сте адвокатът. Ние сме само ваши помощници.
— Ти командваш парада — уточни Гай Бърнхард.
Изглеждаха искрени. Тогава защо не можех да приема подаръците им? Защо ми намирисваше на гнило?
— Не се явявате често в съда, нали, докторе? — попитах аз.
— Много рядко. Имам си частна практика и, слава богу, пациентите ми обикновено не попадат в съда. Може от време на време да се явя на някой развод и това е всичко.
— Тогава позволете да ви обясня как стоят нещата, за да ми дадете съвет. Вчера подадох писмено заявление, че клиентката ми е невинна. Ако ще пледираме за невменяемост, разполагам с две седмици да уведомя прокуратурата. После съдията ще назначи трима психиатри за преглед на Криси. Аз нямам влияние върху техния избор или върху онова, което ще кажат пред съда. Дори и да сте готов да свидетелствате, че Криси е била невменяема в момента на стрелбата — което все още не съм чул от вас — може да се окажете сам срещу трима противници.
— А не искаме да стане така, нали? — попита риторично Шийн.
— Не, по дяволите — обади се Гай. — Не щем никакви психиатри.
Защо ли, запитах се аз. Какво могат да открият?
После казах:
— И аз не ги искам. Във всеки случай не и служебни експерти. Но си мислех да наема един-двама на наша страна.
— Необходимо ли е? — попита Шийн. — Нали аз съм лекуващият лекар. Не знам какво може да добави един страничен човек.
Обективност, помислих си аз, но отговорих:
— Може и да сте прав. Щом не е счупено, защо да го поправяме?
Наближавахме къщата, след като бяхме обиколили целия разсадник, слушайки как Гай възхвалява сенегалската финикова палма, кокосовата палма, кралската палма и сатовата палма. За разлика от баща си той обичаше не цъфтящите дървета, а тропическите плодове, за които твърдеше, че имали лечебни свойства. Хаитяните използвали суринамската вишна против болки в гърлото. Папаята, наричана още fruta bomba, подпомагала храносмилането, а в Ямайка лекували стомашни болки със сок от тамаринд. Очевидно Гай Бърнхард отглеждаше в градините си цяла аптека.
Джиповете се носеха по черния път покрай манговите горички, когато откъм радиостанцията на таблото долетя пращене, последвано от толкова бърз испански, че не успях да разбера и дума.
— Давай! — викна Гай на шофьора, който подаде сигнал с клаксона на другите два джипа.
Шофьорът натисна педала, колата изскочи от пътя и заподскача през калните локви към няколко реда разцъфнали мангови дръвчета. В джипа пред нас пазачът бе станал прав и стискаше пушката, готова за стрелба.
Гай развълнувано каза нещо на испански по радиото, после се обърна към мен.
— Май ще излезеш ясновидец, приятелю.
— А?
— Имаме си проблем с оная напаст.
Джипът рязко зави тъй близо до едно дърво, че клоните леко се разлюляха и няколко едри плода паднаха в каросерията. Сега виждах за какво говори Гай. По пътя пред нас се носеше камионетка без номер, натоварена с манго. От предния джип проехтя изстрел и камионетката кривна, но остана на пътя. Нов изстрел. Този път чухме как сачмите дрънчат по задния капак.
— Мамка им! Няма да ни избягат! — изрева Гай и шофьорът отново натисна клаксона.
Джипът пред нас отби наляво, онзи отзад — надясно. Ние започнахме да догонваме камионетката. Гай бръкна под седалката и извади деветмилиметров пистолет „Глок“. Изправи се и го стисна с две ръце досущ като сестра си в бара, макар че този пистолет беше по-голям и даваше по-мощен откат. Раздаде се пат-пат-пат, после Гай изръмжа: