Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Блондинка от Маями
Блондинка от Маями - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Блондинка от Маями

Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:

Не е лесно да защитаваш клиент, когато знаеш, че е виновен. Джейк Ласитър е имал не малко трудни дела, но нито едно не може да се сравни с бъркотията около Криси Бърнхард. Десетки хора са видели как красивата манекенка пристъпва към един мъж в бара и спокойно го прострелва с три куршума. И като връх на всичко нейният адвокат Джейк Ласитър през цялото време седи на съседния стол…
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 119
Перейти на страницу:

— Харесва ли ти храната, Джейк?

— Невероятно. Жълтоперката е чудесна, а сосът още по-добър.

Гай се усмихна.

— Моя рецепта.

— Изключителна комбинация: сладко манго, умерено лютив лук от Джорджия, ако не греша… и мъничко хрян.

— Позна.

— Има още някакъв вкус, но не мога да се сетя.

— Кориандър.

— Точно така. И малко зехтин.

— Много добре — каза Гай. — Наблюдателен си. Това е голямо достойнство за един мъж.

— И адвокат — добави Лорънс Шийн.

Аз кимнах и продължих да се храня, адски горд с кулинарния си познания. Ако можех сега да разгадая и тия образи срещу мен…

След като разчистиха чиниите, прислужниците донесоха мангов сироп за изплакване на небцето, последван от пилешки шишчета с манго, в чийто вкус лесно разпознах добавката на оцет и кафява захар, но изобщо не усетих кълцаните мариновани чушлета. После дойде ред на крем карамел с манго и пасионфрут, а накрая еспресо — колкото и да се напъвах, не открих в него вкус на манго.

Лорета имаше право. Гай беше побъркан на тема манго.

Гай също имаше право. Аз наистина съм наблюдателен. Чудех се за същото нещо, което тормозеше подпийналата Лорета. Защо му трябваше на Гай Бърнхард да спасява една заварена сестра, която не бе познавал през първите седемнайсет години от живота си? Защо й помага на привилегированата, разглезена любимка, когато всяка по-мека присъда му отнемаше половината от наследството?

Но не бях съгласен с Лорета.

Гай Бърнхард не беше глупав.

Защо ли си мислех, че не е и всеотдаен?

Двамата с доктор Шийн опирахме рамо до рамо на задната седалка на джипа. Гай Бърнхард се беше настанил отпред вляво, а зад волана седеше униформен пазач. Пред нас имаше още един джип, а трети ни следваше. И в двете съпровождащи коли имаше по един телохранител със заредена пушка.

Подскачахме по коловози и отводнителни канавки между редове ниски мангови дръвчета, а Гай Бърнхард говореше неуморно за торове, добив от декар и още безброй никому ненужни подробности за Mangifera indica, включително дребния факт, че е роднина на кашуто.

Вдъхвах мускусния аромат на градините, слушах Гай с половин ухо и се чудех що за странна двойка са Гай Бърнхард и Лари Шийн. Не можех да се отърва от чувството, че Гай далеч не е чак толкова прост овощар, за какъвто се представя, а Шийн крие повече тайни от всичките пациенти на Фройд, взети заедно.

— Да не е плъзнала някаква напаст из градините? — попитах аз.

Гай се озадачи за момент, после видя, че гледам голямата пушка, закрепена между предните седалки.

— А, това ли? Да, двукрака напаст. Пазя си водата, която е по-ценна от плодовете… какво ти, по-ценна е и от петрола. Издълбахме си собствени кладенци и някои от съседните фермери претендират, че пресушаваме техните. После властите ни притиснаха, че сме били понижили с една педя нивото на езерото Литъл Бас.

Минахме под десетметрова напоителна кула, която приличаше на нефтена сонда и аз се загледах в пъстрата дъга над мощната водна струя, обикаляща бавно в кръг. Лъхна ни облак прохладна мъгла.

— Занимаваш ли се с екологични дела, Джейк? — попита Гай.

Сега пък ме изкушаваше с намеци за съвместен бизнес.

— И бъкел не разбирам от тая тема.

— Трябва да се научиш. Всичките тия наредби са същински рай за адвоката. Искат да ни глобяват по десет хиляди долара на декар, представяш ли си? Рекох им да съдят Господ за сушата.

— Ами съседите?

— Майната им. Когато техните кладенци пресъхнаха, почнах да им продавам вода. Изкарах специално съдебно решение — татко имаше връзки в Талахаси — да се водим за нещо като общинска благоустройствена служба. На някои местни фермери, дето отглеждат лимони и авокадо, нещо не им хареса цената, а и мен не харесаха, та се оплакаха, копелетата, на прокуратурата, Комисията по природни ресурси, на Армейския инженерен корпус и на местния конгресмен, дето не може да различи кладенец…

— От дупка в земята — подсказах аз.

— Именно. Аз пък рекох: да ви го начукам. Няма вече вода за вас, а ще помпаме колкото ни разреши Службата по водните ресурси, че и отгоре. — Той се разсмя. Минахме по дървен мост към нова част от градините. — Сега разни бабаити се промъкват тук нощем да ни режат напоителните маркучи.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)