Блондинка от Маями

— Тъй ме е учила мама. Да не създавам ядове на мъжа си. — Тя се озърна да види дали слушам, после пак се завъртя към Гай. — Не като онази твоя заварена сестра. Разглезена още от първия ден, само знае да се перчи с дългите си крака. Виж я сега. — Лорета Бърнхард изглеждаше извънредно доволна, че нейната зълва (или може би заварена зълва) е получила каквото й се полага. — И ако питате мен…

— Никои не те е питал, Лорета — прекъсна я Гай.

— Татко ти изобщо не е докосвал това момиче — продължи упорито тя, гледайки вече към мен. — Хари беше златна душа, никога не си е позволявал волности с мен или с когото и да било. Онова момиче будалка всички ви. Бас държа, че отдавна се е приготвила да гръмне Хари, а пък всичките тия приказки за изнасилване са й хрумнали от някои филм по телевизията.

— Защо? — попитах аз.

Лорета се втренчи в мен.

— Как така защо?

Никарагуанката прибираше чиниите от супата, друга прислужница сервираше жълтоперка на скара със сос от манго. Гай си взе от подноса пържени сладки картофи.

— Защо й е да убива баща си? — попитах аз. — Какъв мотив има?

— Пари, пари. Нали все за тях става дума.

— Ами имотите? — обърнах се аз към Гай. — Как е според завещанието?

— Петдесет на петдесет — каза той. — Аз и Криси делим всичко.

— Но ако я осъдят за убийство, тя губи наследството — възразих аз, дъвчейки крехко парченце риба. — Попадне ли на топло, ти получаваш всичко.

— Точно затова е скърпила цялата шантава история — заяви победоносно Лорета. — От теб се очаква да я измъкнеш, а моят мекосърдечен съпруг ще ти помага, макар че да ме убиеш, не знам защо го прави. Та тя уби баща си, за бога. И ако й се размине, Гай е длъжен да дели с нея. Не ми се вижда справедливо.

— Всъщност дори не е необходимо да я измъкна — уточних аз. — Ако бъде осъдена за непредумишлено убийство, Криси получава своя дял от наследството.

— Защо? — попита Лорета.

— Такъв е законът. Ако на някой не му се чака и убие родителите си, отива направо в затвора без наследство.

— Не и в Калифорния — обади се доктор Шийн. — Там около подобни истории разиграват големи циркове.

— С мечки и клоуни — кимнах аз. — Но при непредумишлено убийство нещата са по-различни. То се смята почти за нещастен случай.

За момент Лорета сбръчка лице в знак на дълбоко умствено напрежение.

— Тогава защо изобщо да й помагаме? — Тя стрелна очи към съпруга си. — Що за мъж може да бъде чак дотам…

— Всеотдаен? — подсказах аз.

— По-скоро глупав! — Лорета безпомощно сви рамене и продължи да гледа мъжа си. — Извинявай, скъпи. Обичам те безумно. Просто не те разбирам. Аз да бях, първа щях да хвърля камък по нея.

Гай кротко режеше рибата без капка желание да се включи в разговора. Женените мъже си имат патентован начин да сменят темата — просто не обръщат внимание. След малко Гай махна към мен с вилицата.