Блондинка от Маями

— Добре. Аз черпя. Да се връщаме.

Гледах я в розовите лъчи на залеза — без грим, с развяна коса. Днес беше хванала малко тен. За първи път забелязах няколко лунички на носа й. Изглеждаше млада и невинна. Красотата се появява под толкова много форми. Красотата на природата, красотата на духа… а сега и невероятната телесна красота на тази жена.

Но аз гледах повърхностно, а както казва Чарли Ригс, нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Обезмасленото мляко се маскира като сметана. Какво се криеше под повърхността? Вече бях виждал Криси с пистолет в ръцете. Дори на два пъти, ако броим и въображаемото оръжие преди малко.

А сега я виждах тъй студена. Хладнокръвното отмъщение не е оправдание за убийство. Ако изобщо ставаше дума за отмъщение. На записите гласът й звучеше невероятно убедително. Сълзите, риданията. Спомних си какво споменаваше личното досие на Криси в агенцията ма Ръсти. Три години курсове по актьорско майсторство. „Е, добре — прозвуча в главата ми гласът на въображаем преподавател, — току-що научавате, че в детството сте подлагани на сексуално насилие от баща си. Какви емоции ще изригнат от дъното на душата ви?“

Нямаше да ми е за пръв път да обърквам красотата с невинност. Сега се чудех дали не съм станал пионка в някакъв сложен заговор. Игра на убийство и прикритие с участници Гай Бърнхард, Лари Шийн… и Криси. Възможно ли бе? Всичко да е уредено от самото начало със скалъпени басни за изнасилване. Но защо?

Прогоних грозната мисъл и отново погледнах Криси.

— Уважавам те, Джейк — каза тя изведнъж.

— Какво?

— Ти наистина се мъчиш да ми помогнеш, нали?

— Естествено. Това ми е работата.

— Аха… Ти си много привлекателен мъж, Джейк.

— И преди всичко твой адвокат — строго отвърнах аз.

— Едното противоречи ли на другото?

Загледах се как един мъничък краб притича покрай водата, и се зарови в пясъка.

— В интерес на истината — да. Поне докато не мине процеса. После…

Не довърших. Ако не станеше някакво чудо, после тя щеше бъде в затвора.

— Значи просто си вършиш работата?

Задяваше ме.

— Добре де, има и нещо повече. Харесвам те. Много. Няма да разправям колко си хубава, защото сигурно всеки срещнат мъж ти го казва. И няма да си опитвам късмета, защото това само ще ми размъти главата, без да помогне на делото.

— Ще спечелиш ли заради мен?

— Ще се опитам да спечеля.

„Само не питай как — помислих си аз. — Просто нямам представа“.

— Вярваш ли ми, Джейк?

— Вярвам, че си убедена в онази история с баща ти, и ще я използвам, защото не разполагаме с друго. Но нещата са по-сложни. В живота винаги е така. Налага се да надничам под дърво и камък.

— И какво се надяваш да откриеш?

— Каквото има обикновено отдолу. Змии.