Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
След това целият екни се прехвърли на плажа, където заснеха как двете момичета правят пясъчни замъци, тичат из водата, катерят се на сърф, гмуркат се, карат джет, играят на фризби и подскачат около волейболната мрежа с двама хубавци, които изникнаха изневиделица, демонстрирайки лъскави мускули и перлени усмивки.
Голяма работа. Приличаше ми на една от онези реклами за бира, където показват тъй невъобразимо красиви хора, че ти се ще някой да си скъса сухожилие, докато търчи подир топката или шишето. Но не беше реклама за нашите пикливи американски бири. Беше, да ме прощавате, промоция на ананасово плажно масло „Пит“.
Поизчаках малко, после отскочих до най-близкото плажно барче за една бира и хамбургер. Не ми оставаше нищо друго, освен да кисна на сянка, докато Криси припечелваше с пот на чело своите петстотин долара дневно — точно с петстотин повече, отколкото вях да изкарам аз.
Когато се върнах на плажа, снимаха последната част, наречена както ми каза жената с хронометъра, „моткане“. Криси и Софи просто си бъбреха и небрежно вървяха покрай водата. Наоколо куцукаха няколко старчета, включително един дядка с еврейска шапчица и торбести гащи до коленете. Той спря и се загледа в двете жени. Беше хубава сцена — контраст между старост и младост и прочие артистични дивотии, — но дядката я провали, като се почеса на едно място, където никой не слага плажно масло.
От все сърце се надявах да не срещна на плажа Дон Шула. Или баба. Бях само по ослепително ярък оранжев бански, при това толкова тесен, че не можеше да побере и автоматична писалка, камо ли… е, нека го наречем инструмент на защитника. Криси бе помолила един от колегите манекени да ми услужи, та да се отърва от мокасините и дългия панталон. Обикновено ходя на плаж с рязани джинси или гащета от епохата на черно-белите филми. А ето че сега стоях тромав, смутен и разголен.
— Кой ти разработи тоя небрежен имидж? — бе попитал най-сериозно услужливият манекен — Келвин май е най-подходящ за теб, но сигурно неговите модели ти идват теснички в раменете.
— Моят имидж — рекох му аз — е разработен в спортните съблекални. Вехти фланелки и избелели анцузи. Ако ми потрябва нещо ново, ще се обадя на моделиера си.
Сега денят гаснеше и двамата с Криси се разхождахме по плажа.
— Изслушах записите — казах аз.
— Трябва ли да говорим за това? — попита тя.
Беше навела глава и усърдно разглеждаше как пръстите на краката й шават из мокрия пясък.
— Трябва. Ще ти се наложи да разказваш пред съдията и заседателите.
— Много ми е трупно.
— Знам, но се налага. С друго не разполагаме.
— Тоя разговор пак ще разбуди гнева.
— Преди хипнозата имаше ли представа какво се е случило?
— Не. Но след това всичко стана пределно ясно.
— Опита ли се да поговориш с баща си, да го обвиниш, че те е изнасилил?
— Не. Нямах сили.
— По-късно заплашвал ли те е някога? Боеше ли се от него?
Ровех отчаяно да намери някоя дреболия, която да създаде поне намек за самозащита.
— Не. След като узнах какво се е случило, изпитвах към него само омраза. Тя ме изгаряше. Исках да го убия. Само за това мислех.
Страхотно. Ето ти и предумисъл, и жестокост.
— А сега как се чувстваш? Не изпиташ ли угризения?
— Не! — Лицето й пламна — Още го мразя. Той заслужаваше да умре. Хората ще ме разберат. — Тя вдиша две ръце, сякаш стискаше малкия пистолет, и се припели в една речна рибарка, увиснала над главите ни. — Бам!
Рибарката отлетя, а Криси се завъртя към мен, продължавайки да държи въображаемия пистолет.
— Беше съвсем лесно, Джейк. Странно лесно, нали?
Не странно, направо ужасно. Изумявах се от липсата й на угризения, от явната й неспособност да мисли, за чиято и да е друга болка, освен за своята.
— Доктор Шийн ли ти каза да застреляш баща си?
— Не. Защо да ми го казва?
— Не знам. Разкажи ми за Гай и Шийн.
— Какво например?
— Каква е тяхната цел? Какво ще спечели Гай, ако те отърве?
Все още беше горещо, макар че слънцето вече залязваше над Евърглейдс. Източният вятър развяваше косата на Криси пред лицето й. Тя я приглади назад и каза:
— Нищо. Просто съм негова сестра.
— Не. Ти си негова заварена сестра. Уби баща му, а той изгаря от желание да ти помогне.
Десетина чайки се рееха над вълните и от време на време пикираха да грабнат от повърхността някоя дребна рибка. Страхливи птици, не смеят да се гмурнат по-надълбоко като речните рибарки.