Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Да поговорим за баща ти.
— Винаги съм обичала татко. Винаги.
— Браво, Криси. Добро момиче.
— И татко винаги ме обича.
— Така ли?
— Татко ми каза, че съм най-доброто му момиче и сега, след като мама е болна, аз…
— Какво. Кристина?
— Вече си спомням. Спомням си.
— Много добре, Кристина. Много добре. Какво си спомняш?
— Аз правя татко щастлив. Уж, че съм мама.
— Той идва ли в стаята ти?
— Да.
— Правиш ли секс с татко си?
— Разбира се, глупчо. Аз съм му съпруга.
Изслушах и останалите записи. Спомените ставаха все по-конкретни и ярки. Детинският глас на Криси разказваше какво си шепнели нощем с баща й „Нашата малка тайна“ — казвал той. Виковете на зряла жена отразяваха нейната ярост. Говореше ту будна, ту под хипноза. Чувах риданията й, докато описваше колко я боляло „там долу“. Чувах гласа и да се прехвърля от невинното детско объркване към гневните крясъци на зряла жена.
Мъжкарят на стадото. Хромозомите му го тласкат към оцеляването на най-силния и заради това той е готов да убива. Потъпкал душата си, той осквернява земята, отрича своя Създател и не признава друга власт, освен собствената си воля. Стъпят най-долу върху еволюционната стълбица, той налага физическата си власт над жените чрез побой и насилие. А още по-ниско от този космат братовчед на Homo sapiens neanderthalensis стои едно гнусно адско изчадие — бащата, готов да изнасили детето си.
Разтреперан от гняв и погнуса, за момент бях готов да убия собственоръчно Хари Бърнхард. И това ме накара да се замисля. Истински или не, спомените звучаха убедително. И макар да знаех, че някогашното насилие не оправдава убийство, аз се питах дали съдебните заседатели не биха склонили да предявят на Кристина по-меко обвинение, или дори да я оправдаят.
На последния запис Криси не бе хипнотизирана. Разказваше на доктор Шийн за живота си, за провалените връзки, алкохола и наркотиците. Благодареше му, че е отворил вратата към миналото.
— Обмислих онова, за което говорихме вчера — каза тя.
— Потребността от цели? — попита Шийн.
— Не. Онова, за което говорихме после.
Кратко мълчание.
— О, това ли?
— Взех решение, което няма да ти хареса.
— Може би не трябва да ми го казваш.
Какво беше това, по дяволите? Защо го усукваха?
— Но след като ти разказах всичко останало, смятам, че трябва да споделя и това.
— Добре тогава. Но първо нека…
Чух скърцане на стол и шумолене на хартии.
Щрак.
Пак. По дяволите! Изчаках, но вече нямаше нищо. Само тихото шумолене на въртяща се лента. Потърсих друга касета. Нямаше. Погледнах датата — 14 юни 1995 година.
Обмислих всички неща, които би могла да разкаже Криси на психиатъра два дни преди да убие баща си. Нито една от възможностите не ми се харесваше.
Какъвто бащата, такъв и синът
Ниска, набити никарагуанка с бяла престилка сипа в чинията ми черпак студено гаспачо14. Хапнах малко, без да сърбам или да капна доматено пюре върху небесносинята си риза. Действаше освежаващо в горещия юлски ден, но по мое мнение малко бяха прекалили с черния пипер.
— Надявам се, че харесваш манго — каза Гай Бърнхард.
Беше по джинси и червена карирана риза със запретнати ръкави. Имаше мускулести ръце с издути вени, но лицето му беше меко, с пухкави бузи, от който очите изглеждаха вечно присвити.
— Много — казах аз. — Имам едно дръвче в задния двор. Кентски сорт.
Гай махна с ръка на друга прислужница, която се зае да налива във високи чаши студен чай от манго.
— Сигурно живееш в Коконът Гроув.
— Как позна?
— Лийт Кент е засадил първите мангови дръвчета по тия места през 1932 година. Няма по-вкусен сорт, но плодовете са толкова нежни, че не стават за транспортиране. Тук отглеждаме Къшман Хейдън, Глен и малко Нам-Док-Май от Тайланд. Много са сладки и без жилки.
Седяхме от двата края на дълга маса сред закритото дворче в имението на Бърнхард край Хоумстед, на около петдесет километра южно от Маями. Отгоре ни пазеше сянка клонест кедър, а някак вентилатора раздвижваха тежкия, влажен въздух. Между нас, от едната страна на масата, седеше жената на Гай, Лорета — около трийсет и пет годишна, с боядисана коса и понатежали бедра. Срещу нея бе седнал доктор Лорънс Шийн, облечен с бежова спорта риза, къси панталони в същия цвят и бейзболно каскетче. Лорета вече бе видяла сметката на три дайкирита с манго и по горната й устна лъщяха жълти мустачки.
14
Гаспачо — студена гъста супа от краставици, домати, хляб, лук и чесън в смес от оцет и олио. — Б.пр.