Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Тръсна глава да отпъди съмнението. Втренчи се в съобщението и се опита да овладее обсебилите го чувства. Каза си, че е безсмислено да се задълбочава, макар съобщението да звучеше не само агресивно, но и… зловещо. Точно така! Зловещо! Що за човек би написал такова нещо? И защо? За да се позабавлява? За да настрои Лекси и Джеръми един срещу друг? За да…
За миг му причерня. Зави му се свят. Знаеше отговора, но не искаше да го признае. Защото…
Защото, обади се тъничкият гласец в главата му, онзи, който е написал съобщението, е предусетил собственото ти съмнение.
Не, помисли си Джеръми, това не е вярно. Бебето е мое.
Само дето ти не можеш да имаш деца, напомни му гласът.
Миналото се върна и го заля като вълна — първият му брак, невъзможността Мария да забременее, посещенията в гинекологичната клиника, изследванията, които му направиха, думите на лекаря: „Възможността да създадете дете е нищожна“.
Лекарят подбираше внимателно думите, за да не накърни чувствата му, но Джеръми бе разбрал, че е стерилен — факт, подтикнал Мария да поиска развод.
Спомни си как лекарят му обясни, че броят на сперматозоидите му е малък — пренебрежимо малък по-точно — а малкото, които произвежда тялото му, са недостатъчно подвижни. Спомни си как се вцепени при тези думи и умът му започна да търси изход. Ако нося боксерки? Чувал съм, че помага… Лекарят уточни, че медицината е безсилна. Няма ефективни мерки при такива случаи.
Онзи ден беше един от най-безнадеждните в живота му. Дотогава винаги бе предполагал, че ще има деца; след развода се преобрази коренно. Отдаде се на безразборни връзки; живееше с мисълта, че цял живот ще остане ерген. Докато не срещна Лекси. И чудото, детето, създадено с любов и страст, го накара да прозре колко безсмислено е пропилявал годините.
Освен ако…
Не, няма „ако“, помисли си Джеръми. Никакво „освен ако“! Бебето беше негово, разбира се. Всичко — обстоятелствата, поведението на Лекси, отношението на Дорис към него — говореше, че той е бащата. Повтаряше си тези доводи като мантра с надеждата да изтрие спомена за думите на лекаря.
Съобщението продължаваше да го измъчва. Запита се отново кой го е изпратил? И защо? Поназнайваше това-онова за интернет благодарение на дългогодишните проучвания в Мрежата и му беше ясно, че макар да не разпознава адреса на подателя, всеки имейл може да бъде проследен. С известно упорство и няколко телефонни обаждания до точните хора щеше да открие сървъра, откъдето е изпратен имейлът, а после и компютъра, на който е написан. Забеляза, че имейлът е получен преди по-малко от двайсет минути — горе-долу по времето, когато се бе върнал в „Грийнлийв“.
Но въпросът „защо“ оставаше? Защо са му го изпратили?
Освен на Лекси, не беше казвал на никого — дори на родителите и на приятелите си — че не може да има деца. Вярно, навремето изпита мимолетно съмнение как е забременяла Лекси, ала пропъди тутакси колебанието. Но щом знаеха само Мария и Лекси — а беше сигурен, че не те са изпратили съобщението — каква беше причината? Да му погодят номер?
Дорис бе споменала, че някои хора вече подозират за бременността на Лекси — Рейчъл например. Не можеше обаче да си представи Рейчъл да е написала имейла. Двете с Лекси бяха приятелки от деца, а приятелите не си погаждат такива номера.
Но ако не е безвкусна шега, тогава подателят е искал да създаде неприятности между Лекси и Джеръми. Това беше единственото логично обяснение. И отново изникваше въпросът кой е написал съобщението?
Истинският баща, прошепна вътрешният му глас и Джеръми мигновено си спомни как Лекси и Родни се държаха за ръце.
Поклати глава. Родни и Лекси? Премислял го беше хиляди пъти, но беше просто невъзможно. Невъзможно и абсурдно.
Само че обяснява имейла, обади се отново гласът. Не, помисли си Джеръми, този път по-разпалено. През онази седмица Лекси не беше спала с друг; Лекси дори не се виждаше с друг. А и Родни не беше от мъжете, които пишат имейли; той щеше да се изправи очи в очи срещу него.
Джеръми натисна бутона да изтрие имейла. Компютърът поиска потвърждение и пръстът му сякаш се вкамени. Наистина ли щеше да го изтрие, без да разкрие подателя?
Не, трябваше да узнае. Щеше да му отнеме време, но в крайна сметка щеше да разбере и да поговори със злосторника, за да му покаже колко подло е постъпил. Окажеше ли се Родни… е, тогава той щеше да си има работа не само с Джеръми, но и с Лекси.