Дарът на светулките

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не мога да си го обясня — каза. — Знам, че Рейчъл е неуравновесена, но никога не е правила така. Днес трябваше да е на работа. А никой не знае къде е отишла.

— Родни? — попита Джеръми.

— По-разтревожен е и от мен. Цел ден я търси. Родителите й също. Не е характерно за нея да изчезне, без да съобщи на никого къде отива. Ами ако й се е случило нещо?

Дорис едва се сдържаше да не се разплаче. Рейчъл работеше в ресторанта от дванайсет години, а с Лекси бяха приятелки от деца; Джеръми знаеше, че тя я смята за част от семейството.

— Сигурен съм, че няма нищо страшно. Решила е да си отдъхне извън града.

— Без да съобщи на никого? Без да ми се обади, че няма да дойде на работа? Без да каже на Родни?

— Какво точно ти обясни Родни? Скарали ли са се?

Дорис поклати глава.

— Нищо не ми каза. Дойде сутринта и попита дали Рейчъл е тук. Отговорих му, че още я няма, и седна да я чака. Рейчъл не се появи и той реши да провери в дома й. Върна се след малко да пита дали е пристигнала, защото я нямало вкъщи.

— Ядосан ли беше? — попита Лекси, включвайки се със закъснение в разговора.

— Не — отговори Дорис и взе платнената салфетка. — Беше разтревожен, но не и ядосан.

Лекси кимна, но замълча. Джеръми се размърда неспокойно.

— И не се е отбивала другаде? При родителите си?

Дорис мачкаше салфетката с пръсти, сякаш изстисква пране.

— Родни не ми каза, но знаеш какъв е. Сигурно я е търсил навсякъде.

— И колата й също я няма? — попита Джеръми.

Дорис кимна.

— Затова съм притеснена. Ами ако й се е случило нещо? Ако някой я е отвел?

— Искаш да кажеш, че някой я е похитил?

— Какво друго? Дори да поиска да замине, къде ще отиде? Тук е отраснала, семейството й е тук. Никога не съм я чувала да говори за някого от Рали или Норфък. Нито откъдето и да било. Не е от хората, които ще отпътуват, без да кажат на никого.

Джеръми замълча. Погледна към Лекси, която привидно ги слушаше, но изглеждаше отнесена, сякаш мисли за друго.

— Как вървят нещата между нея и Родни? — попита той. — Спомена, че са се счепкали наскоро.

— Това пък какво общо има? — учуди се Дорис. — Родни е по-притеснен и от мен. Той няма пръст в тази работа.

— Не казвам, че има. Опитвам се да разбера защо е заминала.

Дорис го изгледа втренчено.

— Знам какво си мислиш, Джеръми. Лесно е да обвиниш Родни, че е казал или направил нещо, което е отблъснало Рейчъл. Но не е така. Той няма нищо общо с това. Случилото се е свързано с Рейчъл. Или с някого другиго. Не замесвай Родни. Нещо се е случило с Рейчъл. Или просто е решила да замине. Това е.

Гласът й не допускаше възражения.

— Просто се опитвам да разбера какво е станало — повтори Джеръми.

Тонът на Дорис поомекна.

— Знам — каза тя. — И знам, че сигурно няма причина да се тревожа, но… но нещо не е наред. Рейчъл просто не би постъпила така.