Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
След провала на брака си Джеръми Марш бе решил да затвори завинаги своето сърце за любовта. Убеден, че не може да има деца, той се отдава на блестяща кариера в Ню Йорк.
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Перейти на страницу:
Както винаги светлините бяха неземно чудо — спускаха се и описваха вълшебни спирали. Джеръми ги наблюдаваше благоговейно като дъщеря си. Тази нощ те танцуваха няколко секунди по-дълго. Виждаше удивеното лице на Клер, озарено от сиянието им.
— Мама ли е това? — попита тя.
Гласът й прозвуча тихо като вятъра в листата над тях.
Той се усмихна с пресъхнали устни. В тишината на нощта те сякаш бяха единствените хора на земята. Пое си дълбоко дъх, спомнил си Лекси, повярвал, че тя е била тук при тях. Ако можеше да я зърне сега, тя несъмнено щеше да се усмихва радостно, доволна, че дъщеря й и съпругът й се справят добре.
— Да — отговори Джеръми и прегърна крепко Клер. — Дойде да те види.
Перейти на страницу: