Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
После кралят се обръща към мен, и казва с лека усмивка:
— Съобщиха ми, че не харесвате брадата ми, ваша светлост. Можете да се разпоредите и за това. Само вижте — аз съм готов на драго сърце да се превърна в Самсон. Готов съм да се подстрижа от любов.
Успява да ме изненада.
— Наистина ли? — казвам. — Кой ви разказа? Никога не съм казвала нищо за това.
— Бихте предпочели да си я запазя дълга?
Той поглажда гъстата като храст брада, която се спуска от челюстта до корема му.
— Не! Не! — поклащам глава и това го разсмива отново.
Той се обръща и кимва на един от придружителите си, и мъжът отваря вратата на залата за аудиенции. Всички хора отвън надничат да видят какво правят по-висшестоящите от тях, докато един прислужник влиза с леген и кана, ленени кърпи, и голяма златна ножица.
Дамите ми веднага се разсмиват и започват да пляскат с ръце, но аз се чувствам неловко и се радвам, когато затварят вратата и молителите и посетителите не могат да ни видят.
— Не зная какво възнамерявате да правите. Не може ли да повикаме бръснар?
— Вие го направете — казва той закачливо. — Вие не искате брадата ми, вие я отрежете. Или ви е страх?
— Не ме е страх — заявявам дръзко.
— Мисля, че ви е страх — казва той: усмивката му проблясва през гъстата брада с цвят на лисича козина. — Но лейди Агнес ще ви помогне.
Хвърлям поглед към нея, за да проверя да не би това да не е позволено, но тя се усмихва, после се разсмива.
— Може ли? — питам със съмнение.
— Ако Самсон идва, за да бъде подстриган, кой ще му откаже? — казва Агнес Хауард. — Но не искаме да покосяваме силата ви, ваша светлост. Не бихме ви сторили зло за нищо на света.
— Ще ме направите красив и елегантен като английски придворен — уверява я той. — Ако нейна светлост малката кралица на шотландците не иска красива пищна брада на шотландски планинец в леглото си, не е нужно да я търпи. Принудена е да има мен, достатъчно див и буен за всяка жена — не е нужно да се примирява и с огромна брада.
Той сяда на едно столче, подпъхва ленената салфетка около врата си, и ми връчва ножицата. Вземам я и нервно клъцвам. Цяла туфа червени косми пада в скута му. Ужасена, спирам, но кралят се смее и казва:
— Браво, браво, кралице Маргарет! Действайте! — и аз клъцвам отново, и отново, докато всичко опадва. Той все още е с гъста брада, но водопадът от косми, който се спускаше по гърдите му, сега лежи на пода.
— Сега, лейди Агнес — казва той, — сигурен съм, че знаете как да обръснете един мъж. Покажете на нейна светлост как се прави и гледайте да не прережете бедното ми гърло.
— Не е ли по-добре да повикаме бръснар? — пита тя, точно както попитах аз.
Той се смее.
— О, удостойте ме с едно аристократично бръснене — казва той, а лейди Агнес поръчва да донесат гореща вода и бръснач и най-хубавия сапун и се залавя с него, докато аз гледам, а кралят се смее на ужасеното ми изражение.
Накрая тя го загръща в топли ленени кърпи, той леко потупва току-що оголеното си лице, а после разгъва кърпите да ми се покаже.
— Какво мислите? — пита. — Сега нравя ли ви се, ваша светлост?
Долната част на лицето му е с бяла кожа, далеч по-бледа от останалото, тъй като брадата го е пазила от слънцето и вятъра, докато бузите и челото му са с плътен тен, а около очите има бели бръчици от смях. Изглежда странно, но брадичката му е здрава и силна и има лека трапчинка, а устата му е чувствена, устните — пълни и добре оформени.
— Да — казвам, защото едва ли бих могла да кажа нещо друго.
Той ме целува топло по устата, а Агнес Хауард ръкопляска, сякаш цялата заслуга е нейна.
— Само почакайте, докато ме видят — казва той. — Моите верни лордове ще разберат, че наистина съм женен и споделил легло с английска принцеса, след като добих толкова английски и елегантен вид.
Оставаме в двореца Холирудхаус до есента, постоянно се провеждат турнири и празненства. Френският рицар Антоан д’Арси, месир Дьо ла Басти, е голям фаворит, и се кълне, че щял да бъде мой рицар, ако вече не бил обещан на Ан от Бретан. Престорвам се на обидена, но после той ми казва, че в нейна чест носи доспехи и сбруя в чисто бяло, и нищо не му приляга по-добре. Наистина не може да ги замени със зелено. Това ме разсмива и се съгласявам, че той трябва да бъде „белият рицар“ до края на живота си, но че ще знам и той ще знае, че сърцето му ми принадлежи. Това са прелестни глупости, особено когато ги чуваш от един толкова ослепително привлекателен млад мъж, то е и част от работата ми — да бъда красива кралица.