Изневяра в рамките на приличието

— Даа — поклати глава специалистът, четейки някакви документи. Погледна ме внимателно над очилата си. Аз моментално се изплаших и изстинах.

— Какво има? Болна ли съм? Сериозно ли е?

— Съблечете се! — строго ме прекъсна докторът. След това извърши всякакви непонятни манипулации, като ми даваше да разбера, че няма за какво да говори с мен, тъй като от негова медицинска гледна точка съм напълно безнадеждна. Практически съм непълноценна като човек. След това ми разрешиха да се облека и дълго време писаха нещо в картона ми.

— Така… — потърка ръце той и започна да излага цялата истина, но вместо на мен, говореше на Динка. Затова имах възможност да чуя всичко, да го осмисля и да го осъзная. Само дето не стана така. Бях абсолютно зашеметена. Успях да прекъсна разговора му с Динка само с един-единствен въпрос:

— Кога?

— В началото на декември — с готовност отговори лекарят.

— Сигурен ли сте, че е в началото на декември? — ахнах аз.

— А Вие сигурна ли сте, че не е? — присви очи лекарят и аз се свих. — Свободна сте.

— Благодаря Ви, Марк Соломонович — кимаше Динка, докато ме извеждаше от кабинета като от бойно поле.

Аз не се съпротивлявах. Можеше да се каже, че бях ранена.

— Лоша работа! — заключи приятелката ми и дори не се опита да смекчи нещата. След което ме настани на стол в коридора. — Втасахме я.

— Какво ще правя сега? — почти ридаех аз.

— Не знам — приятелката ми замислено се почеса зад ухото с химикалката си. — Сигурна ли си, че не си сигурна? Имам предвид, че не знаеш чие е?

— Сигурна съм — кимнах аз. — Не знам.

— Ужас!

— Истински — съгласих се аз.

Господи, каква банална история! Истинска мексиканска сапунка! Оказа се, че съм бременна от повече от два месеца. Аз съм бременна! А най-тъпото, най-нелепото в цялата история беше, че не знаех от кого!

— Как е възможно? — не се успокояваше Динка.

— Възможно е. Вероятността детето да е на Костя или на Денис, е еднаква. Защото, ако съм заченала в началото на декември, както твърди твоят доктор, тогава спях и с двамата.

— Така ли? — прехапа уста Динка.

Тя мисли много дълго. А аз несъзнателно движех поглед по стената и четях някакви обяви за ваксинация на населението. Минутите течаха бавно като река, която не е възпрепятствана от нито един камък. След Това Динка кимна и пожела да уточни:

— А с кого по-често?

— Какво по-често? — попитах аз, защото услужливото ми подсъзнание (вероятно за да се пребори с шока) вече беше отвело мислите ми много надалеч. Мислех, че трябва ежедневно да пия витамини, всеки ден и да тичам в парка, за да се грижа за здравето си…

— С кого спеше по-често в началото на декември? — отрезви ме приятелката ми.

Едва не се задавих. Не исках да мисля за станалото.

— По-често ли? Най-ужасното е, че точно в края на ноември и чак до скъсването с Денис и двамата бяха страшно активни, като че ли ни влияеха някакви магнитни бури — раздразнено възкликнах аз.

— Добре, нямам нужда от подробности — изчерви се Динка.