Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Ескил веднага се почувства облекчен след последните думи на Арн за възможността да си правят бира. Недоверието му започна да преминава в учудване и той заразпитва с нарастващ интерес как се провежда война в кралството на франките, в Светите земи, в Саксония и в други страни с по-голямо население и повече богатство от Скандинавския север. Отговорът на Арн го въведе в един изцяло нов свят, където армиите в по-голямата си част се състояха от конници и където огромни дървени стенобитни машини хвърляха каменни блокове по стени, двойно по-високи и по-дебели от стените на Арнес. Накрая Ескил стана толкова нетърпелив с въпросите си, че спряха за почивка. Арн разчисти нападалите листа и клонки по земята край един дебел дънер на бук и я заравни с обувката си, подсилена със стомана. Той помоли Ескил да седне на един от дебелите корени на дървото и извика монаха, който дойде с мълчалив поклон и седна до Ескил.
— Моят брат е търговец, който иска да създава мир с помощта на среброто. Сега ще му разкажем как същото може да се направи със стомана и камък — обясни Арн, извади камата си и с острието й започна да рисува по равната, кафява земя една крепост.
Крепостта, която нарисува, се казваше Бофор и се намираше в Лисабон, северната част на кралство Йерусалим. Била е обсаждана повече от двадесет пъти за по-кратко или по-дълго време и няколко пъти от най-страшните сарацински главнокомандващи. Но никой не беше успял да я превземе, дори и великият Нур ал-Дин, който веднъж завел десет хиляди воини и издържал година и половина. И Арн, и монахът бяха ходили в тази крепост и си я спомняха добре. Помагаха си взаимно да си припомнят и най-дребните детайли, докато Арн рисуваше с камата си. Обясниха всичко на смени, като започнаха с най-важното. То беше самото местоположение: или високо на хълм като Бофор, или сред вода като Арнес. Но колкото и добро да беше разположението за водене на отбранителна война, трябваше да има достъп до вода зад стените на крепостта, не извор отвън, който можеше да бъде открит и отцепен от враговете.
След водата и доброто местоположение идваше възможността да се поддържа достатъчно голям запас от храна, най-вече жито и фураж за конете. Чак след това човек можеше да се замисли за укрепяването на стените и рововете, които щяха да попречат на враговете да издигнат обсадни кули или да докарат катапулти, които да хвърлят камъни и нечистотии през стените. Следващото най-важно беше разположението на кулите и отбранителните позиции, за да може с възможно най-малък брой стрелци да се покрие всяко кътче по продължение на стените.
Арн нарисува кули, които излизаха извън очертанията на стените във всички посоки и обясни, че от такива кули може да се стреля по продължение на стените, а не само право навън. По този начин броят на стрелците горе на стените можеше да се намали до неколцина, което беше голямо преимущество. По-добри места за стрелба и по-малко стрелци, това беше важно. На това място Ескил ги прекъсна, въпреки че се опасяваше да не излезе глупав, щом не разбираше какво е преимуществото да имаш по-малко стрелци, което за Арн и монаха изглежда беше нещо естествено. Какво печели човек, като намали силите си горе на крепостните стени?
Издръжливост, обясни му Арн. Една обсада не беше като тридневно празненство. Искаше се да си издръжлив, да не позволяваш на умората да те лиши от бдителност. Тези, които обсаждаха една крепост, искаха накрая да я завземат с щурм, ако не станеше с преговори. Обсаждащите можеха да си изберат който и да е момент, след един ден, след една седмица, след един месец, на сутринта, през нощта или посред бял ден. Изведнъж се появяваха едновременно от всички страни с щурмови стълби, опрени на стените, и ако са били достатъчно внимателни да не издават намеренията си, защитниците на крепостта са напълно изненадани.
Това беше решаващият момент. Тогава тази една трета от защитниците, които се намират на стените, ще са били на пост само няколко часа. А две трети ще са отпочинали или ще спят. Когато се вдигнеше тревога, нямаше да минат повече от няколко минути преди всички отпочинали да са заели местата си за стрелба. Ако това се упражнеше няколко пъти, отбранителната сила на крепостта щеше да нарасне от една трета до максимум за същото време, за което нападателите щяха да донесат щурмовите си стълби. Следователно сънят беше важна част от защитата. С така въведения ред се печелеха и много места за спане, тъй като една трета от защитниците винаги се намираше на стените на крепостта. В замяна, щом приключеха смяната си, получаваха затоплено място за спане.