Друговремец [bg]

Беше пещера. Първо си помислих, че е пещера с кристали, заради странното проблещукване оттатък фенерите. Но когато пристъпих към първия постамент, видях всичко пред себе си по-ясно.

Черно езеро. Прозрачна вода върху фин вулканичен пясък. На светлината на фенерите тя искреше ярко. Въздухът беше топъл и влажен, а по хладните стени на пещерата се образуваха капчици и се стичаха по ръбестите скални грамади.

Горещ извор. Леката миризма на сяра ощипа ноздрите ми. Горещ минерален извор, значи. Спомних си думите на Анселм за горещите извори край абатството, прочути с целебните си свойства.

Джейми стоеше зад мен и гледаше димящата черно-червеникава шир.

- Гореща вана - каза гордо. - Харесва ли ти?

- Исусе Ш. Рузвелт Христе.

- А, значи ти харесва - каза той и се ухили от успеха на изненадата си. - Хайде, идвай.

Съблече се и остана гол, смътно озарен от червеникавите отражения във водата. Таванът на пещерата сякаш поглъщаше светлината на фенерите, така че тя се простираше само на няколко метра от тях.

Малко колебливо свалих и своята дреха.

- Колко е горещ? - попитах.

- Достатъчно. Не се тревожи, няма да се опариш. Но ако останеш повече от час, ще те свари бавно.

- Колко привлекателно - рекох.

Последвах слабата му фигура във водата. В камъка бяха изсечени стъпала надолу, а по ръба на езерото беше прокарано възлесто въже, за да има за какво да се хващат посетителите.

Водата се издигна над хълбоците ми и плътта на корема ми потръпна от удоволствие, когато топлината премина през мен. В дъното на стълбите спрях, впила пръстите на краката си в чистия черен пясък, водата малко под раменете ми, а гърдите ми се носеха по повърхността като плавки на въдица. Цялата ми кожа бе попила топлината на извора и по врата ми, под плетеницата на кичурите, избиваха капчици пот. Беше блаженство, чисто и просто.

Повърхността на водата беше гладка и спокойна, но самата вода не бе неподвижна -долавях леко движение, течения в дълбочина като нервни импулси. Може би това движение, както и невероятно успокояващата топлина, ме накара да си въобразя за миг, че изворът е жив - топло, гостоприемно същество, което ме обгръщаше ласкаво. Анселм беше казал, че подобни извори могат да лекуват, и точно в момента не бях предразположена да се усъмня.

Джейми дойде зад мен, а пътят му във водата личеше от миниатюрните вълнички, които тялото му оставяше след себе си. Пресегна се и подхвана гърдите ми, като леко ги обля с топла вода.

- Харесва ли ти, мо дюин? - Приведе се напред и ме целуна по рамото.

Повдигнах крака и се понесох изцяло във водата, облегната на него.

- Прекрасно е! За пръв път от август ми е топло навсякъде.

Той ме задърпа назад, с бавни крачки през водата - краката ми се носеха малко под повърхността, а топлината преминаваше по крайниците ми като милувка.