![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
На масата имаше превръзки. Беше ги свалил от ранената си ръка и сега внимателно я разглеждаше. Стоях на прага и не помръдвах. Оттук ръката се виждаше ясно.
От лицевата страна на дланта белегът от пирона почти не се виждаше - просто розова точица, която щеше да изчезне с времето. От опаката страна обаче ситуацията не беше никак добра. Раната там, където се беше инфектирала, бе с размерите на голяма монета, още покрита с коричка.
На средния пръст също личеше разкривена ивица на белег, малко под първата става, и продължаваше чак до кокалчето. Палецът и показалецът бяха добре зараснали, но кутрето бе разкривено - там бе имало три различни фрактури и явно не бях успяла да ги наместя както трябва. Безименният пръст леко щръкваше, когато Джейми поставяше длан на масата.
Той завъртя дланта и полека се зае да раздвижва пръстите. Нито един не се свиваше на повече от три-четири сантиметра, а безименният - никак. Както се боях, втората става вероятно щеше да си остане неподвижна.
Завъртя ръката си още няколко пъти, вдигна я пред лицето си и се взря отблизо в скованите разкривени пръсти и грозните белези, безмилостно ярки на светлината на слънцето. След това внезапно сведе глава, притискайки ранената ръка към гърдите си, и я покри със здравата.
- Джейми. - Прекосих бързо стаята и приклекнах до него, като поставих внимателно длан на коляното му - Джейми, съжалявам. Направих каквото можах.
Той ме погледна изумен. Плътните мигли блещукаха от сълзи и той бързо ги обърса с опакото на лявата си ръка.
- Какво? - Преглътна буцата в гърлото си, изненадан от появата ми. - За какво се извиняваш, сасенак?
- За ръката ти. - Пресегнах се и я поех в своята, като прокарах плахо пръсти по неговите и докоснах белега от обратната страна. - Ще е по-добре. Наистина. Знам, че сега ти се струва безполезна, но махнахме шините едва наскоро, костите още не са зараснали. Мога да ти покажа упражнения и разтривки. Ще си върнеш много от функцииите....
Той постави лявата си ръка на бузата ми.
- Да не си помисли... - Спря и поклати глава невярващо. - Мислила си си...
Отново спря и този път почака малко, преди да опита отново.
- Сасенак, да не си помисли, че плача за един неподвижен пръст и няколко белега? -Усмихна се накриво. - Суетен съм може би, но не чак толкова.
- Но ти...
Той се изправи и ме придърпа със себе си. Обрах сълзата, търкулнала се по бузата му. Влажното петно бе топло по пръстите ми.
- Плачех от радост, моя сасенак - рече той тихо. Хвана лицето ми между двете си ръце. - И благодарях на Бог, че ми е оставил ръката. Имам две ръце, с които да те прегръщам, с които да ти помагам, да те обичам. Благодарях на Бог, че отново съм цял, благодарение на теб.
- Но защо не? - попитах и поставих ръце върху неговите. След това си спомних касапския арсенал в стаята на Бийтън в Леох и се досетих сама.
Знаех какво съм забравила, докато се борех със страховитата инфекция. Че в дните преди антибиотиците обикновено - единствено - лекуваха инфектирани крайници с ампутация.
- О, Джейми. - Коленете ми омекнаха при тази мисъл и седнах малко прибързано. -Изобщо не ми мина през ума. Наистина. Ако се бях досетила, сигурно щях да го сторя. За да ти спася живота.
- Значи не е така при... в твоето време не го правят по този начин?
Поклатих глава отрицателно.
- Има лекарства, които спират инфекцията. Може би затова не съм се и досетила - дивях се на самата себе си. - А ти?
Той кимна.
- Очаквах го. Затова поисках да ме оставиш да умра. Мислих си само за това, когато можех да мисля изобщо. И в онзи миг, когато ти го казах... не мислех, че ще мога да живея така. Това стана с Иън, знаеш.
- Така ли? Каза ми, че е бил прострелян, но не ми хрумна да го разпитвам допълнително.
- Да, раната се отрови. Хирурзите отрязаха крака, за да не отрови цялата кръв. - Джейми направи пауза. - Иън все пак се справя много добре. Но... - Поколеба се и подръпна безименния си пръст. - Помня какъв беше преди. Сега е същият, само заради Джени. Тя... тя го поддържа цял. - Усмихна ми се стеснително. - Както ти мен. Не мога да разбера защо жените си правят труда.
- Е - отвърнах тихо, - на жените им харесва.
Той се позасмя и ме приближи към себе си.
- Да. Един Бог знае защо.
Постояхме прегърнати, без да помръдваме. Челото ми беше на гърдите му, ръцете ми - на кръста му, и усещах бавния, мощен ритъм на сърцето му. Накрая той се размърда и ме пусна.
- Имам да ти покажа нещо. - Обърна се, отвори едно малко чекмедже под масата и извади сгънато писмо. Подаде ми го.
Беше препоръка от абат Алегзандър, който препоръчваше Джеймс Фрейзър на кавалера на свети Георги, иначе познат като Негово Величество крал Джеймс Шотландски, като изтъкнат лингвист и преводач.