Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 311
Перейти на страницу:

Направих му място, а той се плъзна гол до мен, притискайки се, за да се стопли. Дишаше неравномерно и ми се стори, че трепери колкото от студ, толкова и от слабост.

- Боже, колко си топла. - Сгуши се по-плътно и въздъхна. - Хубаво е отново да те прегръщам, сасенак.

Не си направих труда да го попитам какво прави при мен - ставаше доста очевидно. Нито пък го попитах дали ще може. Имах съмнения, но нямаше да ги изкажа на глас, за да не го смутя и да стана причината опасенията ми да се потвърдят. Обърнах се с лице към него, като внимавах с ранената му ръка.

Настъпи резкият миг на сливането, странното усещане за проникване, което на мига обаче се превърна в нещо нормално. Джейми въздъхна дълбоко от удоволствие и може би облекчение. Постояхме неподвижни, сякаш не искахме да прекъсваме крехката си връзка. Здравата ръка на Джейми бавно ме галеше в мрака, с пръсти, разперени като котешки мустаци, които долавят всяка вибрация. Той помръдна в мен, сякаш задаваше въпрос, и аз му отвърнах утвърдително на същия език.

Започнахме фината игра на бавни движения, балансираща между желанието и слабостта му, между болката и растящото удоволствие на тялото. В мрака си помислих да кажа на Анселм, че и това е начин да спреш времето, но се отказах - не беше път, достъпен за свещеник.

Крепях Джейми с лека длан на покрития му с белези гръб. Той задаваше ритъма, но ми позволяваше да върша по-голямата част от работата. И двамата мълчахме, само дишахме все по-учестено. Накрая, когато усетих, че се уморява, го сграбчих здраво и го придърпах към себе си. Раздвижих хълбоци още по-енергично, за да проникне по-дълбоко, опитвах се да предизвикам кулминацията му.

- Сега - рекох тихо, - хайде. Ела. Сега!

Той притисна чело в моето и се предаде с треперлива въздишка.

Викторианците са наричали мъжкия оргазъм „малката смърт“ и с добра причина. Така се беше отпуснал и ми тежеше, че бих го помислила за мъртъв, ако не усещах бавния му пулс. Сякаш измина много време, преди да се раздвижи и да промърмори нещо, заровил лице в рамото ми.

- Какво каза?

Обърна глава, така че устата му да е точно под ухото ми. Почувствах топлия му дъх на врата си.

- Казах - рече той тихо, - че ръката изобщо не ме боли в момента.

Здравата му длан бършеше влагата по бузите ми.

- Боеше ли се за мен? - попита ме.

- Да. Мислех, че е твърде скоро.

Той се позасмя в мрака.

- Беше, почти се довърших. И аз се боях. Но се събудих, ръката ме болеше много и не можах да заспя. Въртях се и ти ми липсваше. Колкото повече мислех за теб, толкова повече те желаех. Бях изминал половината коридор, преди да се зачудя какво ще правя, когато дойда. А като се зачудих... - Той ме погали по бузата. - Е, не ме бива точно в момента, сасенак, но все пак май че не съм страхливец.

Обърнах глава и посрещнах целувката му. Стомахът му изкъркори силно.

- Не ми се смей - измърмори той. - Ти си виновна, че не ми даваш да ям. Цяло чудо е, че ми стана само на твоите чорби и бира.

- Добре, добре - рекох през смях. - Печелиш. Утре сутрин ще получиш яйце.

- Ха! - възкликна той с дълбоко задоволство. - Знаех си, че ще ме нахраниш, ако ти дам стимул.

Заспахме здраво прегърнати, обърнати един към друг.

1 От френски - скъпа госпожо. - Бел. ред.

2 От френски - добра ми приятелко ( от фр.) - Бел. ред.

3 От латински - „Прощавам ти в името на Отца, и Сина ...“ - Бел. прев.

41. ОТ ЗЕМНАТА УТРОБА

През следващите две седмици Джейми продължаваше да се възстановява, а аз да се чудя. Някои дни ми се струваше, че е най-добре да отидем в Рим, където приближените на Претендента имаха влияние, а там можехме... какво? Понякога ми се да си намерим уединено безопасно местенце и да живеем в мир.

Беше топъл, ярък ден и ледените висулки по носовете на водоливниците капеха непрестанно, като оставяха дълбоки бразди в снега под стрехите. Вратата на стаята на Джейми беше открехната, а прозорецът - открит, за да се прочисти малко натежалият от дим и болест въздух.

Надникнах внимателно, защото не исках да го будя. Но леглото му беше празно. Той седеше до прозореца и лицето му почти не се виждаше.

Още беше много слаб, но раменете му под одеждите бяха изпънати, а елегантната му осанка се възвръщаше - седеше стабилно, не трепереше, беше изправил гръб и присвил крака под табуретката, а очертанията на тялото му бяха хармонични както преди. Държеше дясната си китка с лявата си ръка и бавно обръщаше дланта си на слънцето.

1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)