Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Лейлъс е арестуван и отведен в Александрия, Вирджиния. ФБР предпочита там да се провеждат съдебните процеси, тъй като броят на осъдените е много по-висок, отколкото в американския областен съд във Вашингтон. Федералните следователи обясняват тази разлика в съдебното дирене и присъдите с расовия състав на съдебните заседатели. Лейлъс се признава за виновен и вместо максималната доживотна присъда получава 14 години затвор. Уговорката е да сътрудничи на контраразузнаването в ЦРУ.
В ЦРУ са притеснени за материалите, които Лейлъс е предавал на гръцките АГЕНТУРИСТИ. Гърция е член на НАТО и официално е съюзник на САЩ, но ЦРУ се опасява, че Гърция работи за своите интереси и е много възможно да е разменила получените от Лейлъс разузнавателни сведения за информация, необходима им от Съветския съюз, а след разпада му — и от Русия.
Леймиа
Оперативен псевдоним на Филип Тиро дьо Вожоли, френски РАЗУЗНАВАЧ, чието пътуване до Съединените щати е свързано с кризи и неприятни преживявания.
Дьо Вожоли използва кодовото си наименование и като заглавие на книгата си, публикувана през 1970 г. Това са мемоари на човек, наречен Леймиа. Той работи толкова дълго под това име, че собственото му Дьо Вожоли сякаш никога не е съществувало. Дьо Вожоли участва във френската Съпротива и на 19 години през 1940 г. успява да си проправи път през Испания до Алжир, където се намира филиал на движението Свободна Франция. Става член на алжирския клон на ЦБИО — разузнавателната служба, създадена от генерал Дьо Гол, който е в изгнание в Лондон. По-късно Дьо Вожоли служи във френската военна мисия в Индия.
След войната работи в различни следвоенни френски разузнавателни агенции — ГУПИ, ГУВС и СВДК. Бил е доверен помощник на Анри Рибиер — ръководител на СВДК. През април 1951 г. е изпратен във Вашингтон като резидент на СВДК.
Една от първите му операции, както пише в „Леймиа“, е по предложение на генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който съобщава на Леймиа, че бившият американски посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди е бил член на американския Консултативен комитет по разузнаване. Синът на Кенеди — Джон Ф. Кенеди, е кандидат за сенатор от Масачузетс, обяснява Смит на Дьо Вожоли и тъй като има много хора от френски произход в Масачузетс, „ще бъде от голяма полза за изборната кампания“, ако Франция награди посмъртно брата на Джон — Джоузеф, убит по време на бомбардировки през Втората световна война. Франция изпълнява това пожелание, но след като Кенеди печели изборите.
Дьо Вожоли е в Куба на 1 януари 1959 г., когато силите на Фидел Кастро превземат Хавана и провъзгласяват победата на революцията. Дьо Вожоли създава МРЕЖА в Куба, където антифренски настроените алжирци от Националния фронт за освобождение (НФО) се обучават в тънкостите на партизанската война. През март 1961 г. той отново се връща в Куба и открива, че Хавана е „превърната във военен лагер“. До Дьо Вожоли стигат слухове както там, така и във Вашингтон, че предстоящото американско нападение над Куба е неизбежно и че началото е през следващия месец в Залива на прасетата (вж. КУБА). Преди и след нападението вниманието на Кастро е насочено към хиляди заподозрени в саботаж и към редица американски АГЕНТИ. Според Дьо Вожоли мрежата му е оцеляла.
През юли 1962 г. той започва да получава доклади за присъствието на съветски кораби. Малко преди КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА през октомври 1962 г. той твърди, че е подсказал на ДЖОН МАККОУН — директор на Централното разузнаване, за наличието на ракети на острова.
Службата на Дьо Вожоли като човек на СВДК във Вашингтон е прекъсната ненадейно в резултат на обвинения, направени от АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — офицер от КГБ, който през 1961 г. става изменник. Голицин — с кодовото наименование Мартел, дадено му от французите, твърди, че в СВДК е пълно със съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ. Предателят от КГБ описва, в общи линии, съветска мрежа с кодовото име САПФИР и съобщава, че се е разпростряла до кабинета на самия президент Шарл дьо Гол.
Вбесеният Дьо Гол подозира заговор на ЦРУ срещу него самия. В отговор ЦРУ, загрижено от френското безразличие към разкритията на Голицин, подозира, че той е бил прав. ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ и приятел на Дьо Вожоли, организира КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ във френското посолство във Вашингтон.