Енциклопедия на шпионажа

След войната той е изпратен на Филипините, където започва кариерата му на таен агент. Стабилността на правителството на Филипините е застрашена от леви бунтовници, които водят началото си от партизанските групи, участвали във войната срещу японците. Една от тези групировки — групата Хук, е установила контрол над по-голямата част от Лусон. Лансдейл се насочва към нея и се опитва да намери начин да помогне на филипинското правителство. Но през 1948 г. се налага да напусне Филипините. Прехвърлен е във военновъздушните сили и е изпратен в разузнавателна школа в Колорадо. През 1949 г. е назначен в Управлението за политическа координация — най-секретната организация за тайни операции, ръководена от ФРАНК УИЗНЪР, която работи независимо от новосъздаденото ЦРУ. Във Вашингтон Лансдейл се среща с Рамон Магасайсай — член на филипинския Конгрес, и виждайки в негово лице бъдещия антикомунистически президент на Филипините, разработва план за постепенното му идване на власт.

Отново Лансдейл използва военното разузнаване като прикритие. Предполага се, че е бил съветник на президента на Филипините Елпидио Кирино по въпросите на военното разузнаване, като същевременно е направлявал тайните американски усилия да създаде политическа база за Магасайсай, който под натиска на САЩ е назначен за министър на отбраната от Кирино. Лансдейл използва странна тактика, като например разпространяването на слухове, че местен вампир преследва групировката Хук. След това организира филипински екипи анти-Хук, които избиват представителите на Хук, като прерязват гърлата им и източват кръвта им. Друг вариант са благодарностите, които отправя към лидерите на Хук, за да накара другарите им да повярват, че са предатели.

През юни 1953 г., предавайки временно ръководството по операциите за издигането на Магасайсай на други американци, Лансдейл осъществява 6-седмично пътуване в Индокитай, за да наблюдава как французите воюват с въстаниците партизани във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Магасайсай побеждава убедително Кирино. Тази победа спечелва на Лансдейл завидната репутация на водещ специалист по неутрализация на комунистически въстанически движения.

През юли 1954 г., след разгрома при Диен Биен Фу, французите се съгласяват да разделят Виетнам на 2 части по 17-ия паралел — Северен Виетнам начело с комунистическия водач Хо Ши Мин и Република Южен Виетнам със столица Сайгон. Това решение е замислено като временно до предстоящите общовиетнамски избори през 1956 г.

АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, нарежда на Лансдейл да замине за Сайгон, с което изненадва и ЦРУ, и французите, които се отнасят към Лансдейл с голямо недоверие. ЦРУ и френската разузнавателна служба СВДК редовно обменят разузнавателна информация. И двете страни се опасяват, че Лансдейл може да застраши сътрудничеството, тъй като вече си е създал славата на вълк единак. За да се успокоят французите, Дълес сключва с тях сделка: изпраща огромна пратка американска радиоапаратура в замяна на търпимост към Лансдейл. Прикритието му е помощник военновъздушен АТАШЕ в американското посолство в Сайгон, а в действителност — ръководител на военната мисия, която е под контрола на ЦРУ. Лансдейл трябва да помогне за създаването на стабилно, антикомунистическо южновиетнамско правителство и да изработи методи за противодействие срещу Хо Ши Мин. По това време той вече е подполковник във военновъздушните сили. Лансдейл веднага влиза в противоречие с резидента на ЦРУ в Сайгон, който изпълнява свои тайни програми. Дълес така е организирал нещата, че Лансдейл да може да работи независимо от резидента. Така сред объркване и омраза започва американската война във Виетнам. Лансдейл подкрепя Нго Дин Дием, бивш френски колониален служител, балотирал се за президент на Република Южен Виетнам. По мнението на Лансдейл Дием може да стане виетнамският Магасайсай. Негова е и идеята за пропагандна кампания, в резултат на която почти един милион католици от Севера ще се прехвърлят на Юг. Бежанците се струпват в северновиетнамското пристанище Хайфон и се оказва, че спешно се нуждаят от помощ. Лансдейл осигурява военноморският флот да изпрати медикаменти и храна, а ГРАЖДАНСКИЯТ АВИОТРАНСПОРТ, подсигурен от КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ на ЦРУ, да прехвърли бегълците в Южен Виетнам. Една от звездите в пропагандата е доктор ТОМАС ДУЛИ, чиято работа с бежанците репортерите в Съединените щати широко популяризират, без да подозират, че е част от операцията на ЦРУ.