Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Началниците на Дьо Вожоли в Париж го обвиняват в сътрудничество с Енгълтън. Той е загрижен, че съветските агенти в СВДК искат да го отстранят от кариерата поради опитите му да докаже, че Сапфир наистина съществува, и дори се страхува за живота си. През октомври 1963 г. подава оставка и избягва в Мексико.
През 1967 г. романът „Топаз“ („Topaz“) на американския писател Лиън Юрис е публикуван в момент, когато се твърди, че Дьо Вожоли има някаква връзка със Сапфир. Дьо Вожоли осъжда Юрис за създаването на герой, който по характер твърде много прилича на него.
Лейтън, Едуин (1903–1984)
Ръководител на разузнаването на американския военноморски флот в Тихия океан през Втората световна война. Отговаря за разузнаването от разчитането на японските кодове, използвани от командването в битките в Коралово море и МИДУЕЙ, до късните военни кампании в района на Тихия океан.
През 1924 г. завършва военноморската академия. През 20-те и 30-те години служи на различни кораби. Изучава японски език в Япония. В Пекин, а по-късно и в Токио е помощник военноморски АТАШЕ. След по-малко от година — през декември 1940 г., като капитан на кораб миночистач капитан III ранг Лейтън става разузнавач във флотското командване в Пърл Харбър под командването на адмирал Джеймс Ричардсън. Продължава да работи там и при адмирал Хазбънд Кимъл (1941), който поема длъжността от Ричардсън, а след него — и при адмирал Честър Нимиц (1942–1945).
Декодировчиците на Лейтън в Пърл Харбър нямат особени успехи при разчитането на японските военноморски кодове и анализирането на радиопредаванията за движението на морските съдове. Точно преди началото на войната между Лейтън и разузнавателния състав във Вашингтон възникват търкания. По-късно Лейтън повдига обвинение, че отказът на хората във Вашингтон да обменят информация с неговите кадри е причина за неуспеха при определянето на местоположението и движението на японските бойни кораби в началото на войната в Тихия океан. Автобиографичната му книга „А аз бях там“ („And I Was There“) — проучване на военноморското разузнаване по време на войната в Тихия океан, е публикувана една година след смъртта му. Книгата разкрива некомпетентността, бюрократичните свади и създаването на истинска империя във Вашингтон от капитан Ричмънд Търнър — по това време директор на военновременните морски операции.
Лейтън е истински виртуоз в използването на информацията, получена след декодирането. Той е искрен привърженик на адмирал Нимиц. В края на войната Лейтън — по това време капитан — получава заповед от Нимиц да се присъедини към него в церемонията по предаването на американския кораб Мисури в Токийския залив. Това е признание за работата на разузнавателния му екип.
От февруари 1946 г. Лейтън изпълнява няколко задачи на сушата. Участва в създаването на американска разузнавателна школа на военноморския флот и работи като военноморски аташе в Рио де Жанейро, Бразилия. Като контраадмирал е помощник-директор на разузнаването към обединените началник-щабове и помощник началник-щаб на командващия флота в Тихия океан. Излиза в пенсия през ноември 1959 г.
Ленгли
Така сътрудниците на ЦРУ понякога наричат своето ведомство. В Ленгли, Вирджиния, край Вашингтон, окръг Колумбия, се намира щабквартирата на ЦРУ.
вж. ФИРМАТА.
Лесентиен, Кърт
Американски моряк, обвинен в опит за шпионаж. Инструктор във военноморската техническа школа в Орландо, Флорида.
Лесентиен е обвинен, че е предлагал на представител на руското правителство информация за ядрените подводници. Служил е на 3 американски подводници.
ФБР открива контакта на моряка вероятно с помощта на електронно НАБЛЮДЕНИЕ на руското посолство във Вашингтон. Агент на ФБР се представя за руснак и се свързва с Лесентиен. През март 1996 г. военноморски служител прави изявление, че Лесентиен е предложил на някакъв руснак СТРОГО СЕКРЕТНИ данни за „десетки хиляди долари“.
Лесентиен е обвинен по 22 члена във връзка с опит за шпионаж или неспособност да опази секретни материали. Обвинен е във фотокопиране на секретно оборудване на подводница от клас Трайдънт и в изнасяне на секретните документи. Подведен е под отговорност, след като изпраща по пощата материалите за „руския“ АГЕНТ като „жест на добра воля“. На една среща при предаване на секретни материали е арестуван. До момента на издаването на тази енциклопедия (1997) военният съд все още не бе започнал работа по случая.