Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След като е устроил Дием като президент на Южен Виетнам, Лансдейл се връща във Вашингтон, където е назначен за главен съветник на министъра на отбраната по специалните операции. Тази работа му дава възможност за контрол над военната помощ за тайните операции на ЦРУ.
Приблизително по това време литературните критици обявяват, че той е прототипът на Олдън Пайл, герой от романа на ГРЕЪМ ГРИЙН „Тихият американец“ („The Quiet American“, 1955). Пайл е ревностен агент на ЦРУ, който работи под прикритие във Виетнам при администрацията на Айзенхауер. (Грийн, който често е твърдял, че никой определен човек не му е бил прототип за героя, казва, че никога в главата му не би минала мисълта да нарече Лансдейл „олицетворение на опасната невинност“.) Лансдейл е по-подходящ за прототип на героя от романа „Грозният американец“ („The Ugly American“, 1958) на Уилям Ледерер — бивш американски военноморски офицер, запознал се с Лансдейл на Филипините, и Юджин Бърдик — политолог, симпатизиращ на американската политика във вида, в който я провежда Лансдейл. „Тихият американец“ е полковник Едуин Барнъм Хилъндейл, който се свързва с филипинците и спечелва уважението им повече, отколкото надутите дипломати. „Грозният американец“ се превръща в бестселър, одобрен от сенатора Джон Кенеди и други американски сенатори, и често е цитиран като вдъхновение за Корпуса на мира. В романа на Жан Лартеги „Жълтото зло“ („Le Mal Jaune“), публикуван в Съединените щати със заглавие „Жълта треска“ („Yellow Fever“, 1965), главният герой полковник Лайънъл Териман, настроен враждебно към французите — един нов полковник ТОМАС ЛОРЪНС, също като че доста наподобява Лансдейл.
През 1960 г., когато администрацията на Айзенхауер обръща поглед към Куба като ново огнище на напрежение, Лансдейл, по това време бригаден генерал, научава за плана за нападение над Куба и се противопоставя остро. След неуспешното нападение в Залива на прасетата (вж. КУБА) администрацията на Кенеди започва подготовката на операция МАНГУСТА — масирана тайна кампания срещу Куба, и поръчва на ЦРУ да разработи план за убийството на Кастро. Лансдейл се намесва в този етап на проекта и предлага да бъдат включени „гангстерски елементи“, които да бъдат вербувани за операция със „специална цел“ — „ликвидиране на лидерите“. Негова е и идеята работниците в захарните плантации да бъдат силно натровени, за да бъдат възпрепятствани събирането на захарната реколта и преработването й. Той предлага също така да се организират неочаквани фойерверки на чудовище, които според него ще убедят кубинските католици, че Кастро е антихрист.
КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА слага край на операция Мангуста, а Лансдейл скоро е на път към Венецуела и Боливия, за да инспектира антипартизанската дейност. През септември 1963 г. постът му в Пентагона е закрит и той е принуден да се оттегли. В биографичната книга „Едуард Лансдейл“ („Edward Lansdale“, 1988) Сесъл Къри пише:
Обединените началник-щабове го смятаха за странна разновидност на нормалните офицери от флота… [Държавният секретар] Дийн Ръск… не можеше да поощри дипломатичната му проява на загриженост и приятелство… Подходът му към външната политика веднага допадна на Кенеди и ужаси бюрократите. Ефективността му във всяко нещо, което вършеше, се превръщаше в меч с 2 остриета, който понякога се извисяваше над самия него.