Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В светлината на тези паралели вярванията и обичаите на египтяните по отношение на прасето вероятно се обясняват с това, че са основани по-скоро на върховната святост, отколкото на крайната нечистота на животното, или, нека се изразим поточно, те показват, че на животното са гледали не като на мръсно и отвратително същество, а като на създание, надарено с висши свръхестествени сили и са се отнасяли с него с онова първично религиозно чувство, в което преклонението и отвращението са почти равностойни и се сливат. Самите древни, изглежда, са разбирали, че ужасът, който прасето предизвиквал у египтяните, сигурно има и друга страна. Защото гръцкият астроном и математик Евдокс, който прекарал четиринадесет месеца в Египет и разговарял с жреци, бил на мнение, че египтяните не колели прасета не от отвращение, а поради ползата им за земеделието, тъй като според него, когато Нил спаднел, пускали из нивите стада прасета да натъпчат семето във влажната земя. Би могло обаче да се каже, че когато някое същество е обект на смесени и потенциално противоречиви чувства, то заема положението на несигурно равновесие. С течение на времето едното ще надделее и в зависимост от това, какво в последна сметка ще надделее — преклонението или отвращението, съществото, което е негов обект, ще се превърне в бог или ще се смъкне до положението на дявол. С прасето в Египет, изглежда, се е случило последното. Защото по всичко личи, че в исторически времена страхът и ужасът от прасетата е надделял над преклонението и обожанието, на които то може би се е радвало някога и дори в упадъка си не е загубило напълно. На прасето започнали да гледат като на въплъщение на Сет (т.е. Тифон), египетския дявол и враг на Озирис. Защото тъкмо в образа на черно прасе Тифон наранил окото на бога Хор, който го изгорил и след като бога-слънце Ра обявил животното за отвратително, въвел жертвоприношението на прасето. Освен това легендата, че Тифон преследвал диво прасе, когато открил и разкъсал тялото на Озирис, която се сочела за причина веднъж годишно да принасят прасета в жертва на Озирис, е явно модернизиран вариант на по-старата легенда, че Озирис, също като Адонис и Атис, бил умъртвен или разкъсан от глиган или от Тифон в образа на глиган.
Така прасето, принасяно всяка година в жертва на Озирис, би могло естествено да се изтълкува като отмъщение срещу животното-враг, което умъртвило или разкъсало божеството. Но когато някакво животно се умъртвява като тържествено жертвоприношение един едничък път през годината, това, общо взето, винаги означава, че животното е свещено и през останалата част от годината го щадят и уважават, а когато го умъртвяват, го умъртвяват в качеството му на бог. На второ място примерите с Дионис и Деметра, а и с Атис и Адонис, са ни научили, че животното, което се принася в жертва на бога, защото било враг на божеството, може да е било и вероятно е било първоначално самият бог. И фактът, че всяка година принасяли прасе в жертва на Озирис, съчетан с приписваната на животното враждебност към божеството, показва, първо, че в началото то е било божество, и второ, че е било самият Озирис. В по-късна епоха, когато Озирис станал антропоморфен и първоначалната му връзка с прасето се забравила, животното започнало най-напред да се отличава от него, а по-късно митолозите го противопоставили като враг и а Озирис, тъй като не могли да измислят друга причина да с умъртвява точно това животно във връзка с култа към определено божество, освен че животното е враг на божеството; или както се изразява Плутарх, подходящо за жертва е на онова, което е скъпо на боговете, а тъкмо обратното. На този по-късен етап безчинствата, които глиганът има злощастната слава да върши из посевите, ще послужи за правдоподобна причина да гледат на него като на враг на житния дух, макар първоначално, ако съм прав, самата свобода, с която дивото прасе вилнеело из нивите, накарала хората да го отъждествят с житния дух, на когото след това го противопоставили като враг.