Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че самата ракета е сто тона — отвърна Бетси. — Още двайсетина е транспортният контейнер.
— Доста тежко за единичен товар, но не е кой знае какво. Далеч не надминава капацитета на вагона и на леглото на железопътната линия. — Той замълча. — Не виждам никакви явни електронни връзки, само обичайните спирачни жици и прочие. Смятате ли, че ще ги изстрелват от вагоните?
— Вероятно не. Вие ни кажете — подкани го Крис Скот.
— Същото казах на военновъздушните сили преди двадесет и няколко години за експерименталните балистични ракети. Да, можеш да ги местиш, но това не прави откриването им чак толкова трудно, освен ако не приемем, че ще произвеждаш голям брой автомотриси, които изглеждат напълно еднакви… И дори тогава, както при централната линия на „Голяма северна ЖП компания“, предоставяш сравнително лесна цел. Само една дълга, тясна ивица, като централната ни линия от Минеаполис до Сиатъл беше по-дълга от всичките релси със стандартна ширина в страната им.
— Е, и? — обади се Флеминг.
— Ами това не е вагон за изстрелване. Имаме просто един транспортен вагон. Знаели сте го и без мен.
„Да, обаче е хубаво да го чуеш от някой друг“ — помисли си Бетси.
— Нещо друго?
— От ВВС все ми повтаряха колко чувствителни са тези проклетии. Друсането не им понася. При нормална оперативна скорост имаме три пъти земното ускорение, тоест 3g, и приблизително 1,5g вертикално ускорение. Това не е хубаво за ракетите. Следващият проблем е в размерите. Този вагон е дълъг около двадесет и седем метра, а стандартната открита платформа за техните релси е осемнадесет или по-малко. Пътищата им са предимно теснолинейни. Знаете ли защо?
— Мислех си, че просто са избрали…
— Всичко опира до инженерство — прекъсна я служителят от Американската железопътна компания. — Теснолинейните пътища позволяват да се минава през по-опасни участъци, да се взимат по-резки завои и въобще нещата да се правят в по-малки мащаби. Те обаче преминаха на релси със стандартна ширина за линията „Шинкансен“, понеже за по-високи скорости и стабилност просто е нужна по-голяма ширина. Дължината на товара и съответната дължина на вагона, който го превозва, сочат, че ако човек завие твърде рязко, мотрисата застъпва част от другата линия и се излага на риск от сблъсък, освен ако не се спира насрещното движение всеки път, когато превозва такива неща. Ето защо ракетите са някъде извън маршрута „Шинкансен“. Не може да не са. После идва проблемът с товара. Той наистина обърква сметките на всички.
— Продължавайте — подхвърли Бетси Флеминг.
— Тъй като ракетите са толкова чувствителни, щяхме да сме ограничени от ниска скорост… което би провалило разписанието и пратките ни. Никога не поискахме задачата. Парите щяха да ни дойдат добре, но в последна сметка сигурно щяхме да пострадаме. Същото би трябвало да важи и за тях, нали? Дори трябва да е по-зле. По линията „Шинкансен“ се движат експресни пътнически влакове. Те гонят разписания, за които няма да повярвате, и няма да им харесат особено неща, които ги объркват. — Той направи пауза. — Моето предположение ли? Използвали са тези вагони, за да превозят предметите от фабриката някъде другаде, това е всичко. Залагам куп пари, че са свършили всичко през нощта. Ако бях на ваше място, бих потърсил тези мотриси с очакването, че ще ги открия да стоят бездейно в някоя разпределителна станция. Сетне бих започнал да се оглеждам за релси встрани от централната линия, които не водят доникъде.
Скот пак смени диапозитивите.
— Добре ли познавате железниците им?
— Ходил съм дотам доста често. Ето защо ви позволиха да ме вземете.
— Добре, кажете ми какво мислите за този. — Скот посочи към екрана.
— Това е някакъв гаден радар — отбеляза експертът. Той бе докаран със самолет в „Елмендорф“, за да подпомогне мисията на бомбардировачите В-1. Техните екипажи сега спяха, а радарните специалисти, офицери и сержанти преглеждаха записите от шпионския полет.
— Въздушен сфазиран апарат ли е? — попита един майор.
— Точно на такъв прилича. Няма съмнение, че не е моделът APY-1, който им продадохме преди десет години. Става дума за повече от два милиона вата, а и начинът, по който силата на сигнала скача… Знаете ли с какво разполагат? С въртящ се купол и вероятно радарната група е разположена в една плоскост — предположи старши сержантът. — Добре де, върти се. Но те могат да го управляват и електронно.
— Следи и сканира?