Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ще мога ли да ви се изповядам, господин докторе?
— Напълно, драго дете. Както дъщеря пред баща си.
— Добре тогава. Знайте, че аз не съм казала истинското си име.
— Значи пак не сте казали истината?…
— Само за да запазя името на моето семейство, което до ден-днешен не е опетнявано.
— Струва ми се, че се назовахте Бояновска?
— В минутата, когато казах това име, аз си спомних за един благороден човек, комуто дължа благодарност — отговори Наталия. — Аз обаче се казвам Наталия Кардова.
Лекарят се изправи.
— Кардова ли? Ама наистина Кардова? А знаете ли, че директорът на тайната полиция носи същото име.
— Не зная. Зная само, че брат ми се казва Иван Кардов.
— Иван Кардов? — Докторът подскочи. — Знаете ли, че вие сте сестра на директора на полицията?
Наталия хвана главата си с ръце. Това съобщение много я разтревожи. Тя се разтрепера и се отпусна на стола.
Щом лекарят разбра, че тя се развълнува от ненадейната вест, постара се да я утеши, за да предвиди лошите последствия. Той й даде лекарство, което Наталия отблъсна.
— Господин докторе, преди малко вие ми казахте, че това лекарство приспивало. Моля ви, преди да го взема, кажете ми какъв е брат ми?
— Да, но как да опиша външността му? Станете, долу в салона е окачен портретът му.
След малко той донесе един доста голям портрет и й го показа. Наталия позна брат си и извика:
— Да, този е брат ми, това е моят брат.
— Той е директор на императорската полиция — каза докторът. — Драго дете, тук често си служат с лъжа, за да могат да се освободят. Затова сложи ръка на сърцето си и ми се закълни, че този човек е твой брат.
— Заклевам ви се! — извика Наталия.
— Тогава ще направя постъпки за освобождаването ви. Най-добре ще е да отида при него и да го доведа. Затова довиждане, мило дете.
Докторът стисна ръката й и излезе. В коридора срещна надзирателката и й се изсмя.
— Каква е работата, докторе? По-добре ли е болната?
— Надявам се да оздравее след няколко дни. Бих ви обърнал внимание да бъдете по-предпазлива с госпожицата, защото, струва ми се, тя умее и да се сърди.
Тя изгледа доктора.
— Доколкото ви познавам, вие сте умен човек. Сега се боя да не би… Говорите за някаква госпожица, а забравяте, че тук няма госпожици, а блудници!
— Въпреки това аз говоря за госпожица — отвърна докторът.
— Като е така, ще имаме добрината да я понабъхтаме малко.
— Вие искате да я биете, но мисля, че това не ще е много приятно на брат й.
— Какъв брат, каква госпожица? Говорете по-разбрано! Не ви разбирам.
— Аз говорех за госпожицата, която вчера сте блъскали, и за брат й Иван Кардов, директор на полицията.
Надзирателката скочи като попарена.
— Аз ви моля най-учтиво, бъдете така добър и ми кажете шегувате ли се или говорите сериозно.
— Сериозно говоря, тъй както бих ви казал, че аз съм доктор Греч.
— Онази девойка, която е на четвъртия етаж горе, за нея ли казвате, че е сестра…
— Да, сестра на полицейския директор Иван Кардов. Тя не ви е обадила истинското си име от желание да не го опетни в това заведение — добави доктор Греч.
— Брей, какво сторих аз? — извика изплашено Бича, като се отпусна на стола.
— Какво сте сторили? Нищо. Малко сте понабили сестрата на Кардов, като сте я запознали с полицейските тайни, за това Кардов навярно ще ви бъде доста благодарен.
— И вие се радвате на моето нещастие, докторе?
— За какво нещастие говорите?
— И вие ме питате още? Ако директорът узнае за това, с мен е свършено. Веднага ще ме уволни!
— А кой ще му обади за това?
— Вие, та кой друг?
— Не съм такъв негодяй, за какъвто ме мислите. И ще ви дам доказателство за това.
— Ще ви бъда вечно задължена, господин докторе, ако ме избавите от тая беда.
— Трябва да се съобщи на директора къде е сега сестра му. Това известие ще го зарадва толкова, че той ще благодари на оня, който му занесе това съобщение. Вие сама ще трябва да го сторите.
— Истина ли казвате, докторе?
— Да, истина. Сега отивам при Кардов, за да му съобщя да дойде тук. Тогава вие ще го отведете при сестра му. И му кажете: „Ето сестра ви, която аз открих и избавих от лошото общество, в което беше попаднала.“ В такъв случай той ще ви беше благодарен, че сте спасили сестра му.
— Добре, господин докторе. Ако успея да се избавя от това положение, ще ви бъда завинаги задължена.
— А сега трябва да ида при Кардов и след половин час ще се върнем заедно с него.
След това докторът излезе.
Щом остана сама, надзирателката почна да мисли как да се извини пред Наталия за обидата, която й бе нанесла.