Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
От всички страни се дочуха викове. По стълбите и коридора тичаха офицери, слуги и караулни в безпорядък.
— Предателство! Нихилисти!
— Нихилисти! — извика Константин, като извади револвер. — Аз ще те заведа до стаята ти. Ти спусни железните преградки и не се бой, никой не ще се приближи до теб.
— Добре, придружи ме! — каза царят.
Великият княз прегърна брат си и след това го придружи близо до трапезарията, откъдето изкарваха ранени.
— Нататък мога да вървя и сам. Ти слез долу и ми прати караул.
— Да, имаш право, най-добре ще е да ти пратя караул!
След това той изтича по стълбите. Но стаята му беше станала на развалини.
— Боже, какво е това? Хей, момчета, има ли някой тука?
— Помощ! — извика измежду тухлите един офицер.
Константин се наведе да повдигне нещастника, но не можа, защото гредата беше много тежка.
За щастие в тази минута пристигнаха няколко души.
— Елате тука, хора! — извика великият княз. — Елате да спасим този затрупан човек.
Слугите помогнаха и извадиха офицер в дворцова униформа. Той беше ранен на много места. Поиска вода.
— Как ви е името, поручик?
— Поручик Данишев, Ваше Височество.
— Вие ли бяхте днес на караул?
— Да, Ваше Височество, аз и още четирима другари.
— Къде са тогава другите?
— Мъртви, затрупани, Ваше Височество.
— Ужасно! Кой предизвика тая експлозия?
— Не зная. Но за Бога, дайте ми малко вода. Изгарям! Както играехме на карти, изведнъж подът се разтърси и — о, клети мои другари!
Великият княз заповяда да заведат ранения в съседната стая и да го сложат на легло.
След това великият княз се отстрани. Той знаеше, че му предстои друга работа. Уверен беше, че всичко това е дело на нихилистите.
— Убийци ли ще ставате? — извика великият княз. — Как се осмелихте да извършите подобно нещо, и то тук, в царския дворец?
— Този е дурак, който се нарича нихилист — каза един слуга. Той предизвика експлозията и не трябва да живее.
— Трябва ли или не, съдът ще реши. Вие злоупотребявате с властта си. Внесете го в една стая — заповяда великият княз.
Слугите издигнаха Яники — нещастникът беше той — и го занесоха в приемната стая. Подир тях отиде и великият княз.
— Кой ще докаже, че този човек е причинил експлозията?
— Аз, Ваше Височество — отговори някой. — Този е един от зидарите, които работеха в зимника.
— Откъде знаеш, че е именно той?
— Зимникът, където те работеха, Ваше Височество, се намира под стаите, които пострадаха от експлозията — значи не може друг да бъде причинител на експлозията освен тези двама. Единият е избягал.
— Може би имаш право — отговори великият княз. — Но кажи ми кой ги е довел да работят тук?
— Това е Лафермо. Той се грижи за намирането на такива хора.
— Тогава повикайте по-скоро Лафермо.
Един от слугите тичешком отиде и доведе Лафермо.
— Вие ли сте пазарили двамата зидари, които работеха в зимника? — попита великият княз Лафермо.
— Не, Ваше Височество — отговори Лафермо. — Когато се върнах от отпуска, разбрах, че един от моите подчинени в мое отсъствие ги е наел.
— Заклевате ли се в това?
— Бог ми е свидетел, че казвам истината.
— Добре, вярвате ли, че те са извършили експлозията?
— Подир случилото се — вярвам, Ваше Височество.
Великият княз каза на Яники:
— Искате ли да кажете името си или да ви откарам пред съда?
Яники кимна с глава — в знак, че ще каже доброволно всичко.
— Кажете тогава!
За миг Яники се поколеба, след което рече:
— Казвам се Яники.
— А, известният Яники, аптекарят — каза един слуга.
— Да знаеш нещо повече за него? — попита князът.
Слугата се наведе над ухото на княза и пошепна:
— Този аптекар е добре известен на полицията, а аз съм от тайната императорска полиция. Яники е един от най-върлите нихилисти. Ала ако Ваше величество желае да знае нещо повече за тоя човек, то питайте, моля, по-скоро, защото неговите минути са преброени.
Като се обърна, великият княз видя, че Яники едва дишаше.
— Изглежда, ранен е тежко.
След като се съвзе, Яники стана, погледна кротко княза и каза:
— Мога ли да ви помоля да бъда изслушан насаме от вас?
По знак от великия княз слугите се оттеглиха.
— Говорете сега. Но кажете ми самата истина. След малко ще бъдете пред съда на Всевишния.
— Аз разбирам, че животът ми свършва. Ох, гредата, която падна върху гърдите ми… Ах, боя се, че не Ще мога да се доизкажа…
— Да повикам свещеника?
— Не, не ми е нужен свещеник. Аз сам ще се помиря с Бога. Нали вие сте великият княз Константин?
— Да, аз съм брат на императора. Но защо питате това? По-добре мислете за себе си.