Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Е? — попита херцогиня Гутрун. Мириамел ясно усети страха зад нетърпеливия й тон.

Гелое стана, стисна за миг ръката на Воршева, после я пусна.

— Нищо особено — каза магьосницата. — Само малко кръв, и вече спря. Ти имаш деца, Гутрун, и си бабувала. Би трябвало да знаеш, че няма защо да я тревожиш толкова.

Херцогинята дръзко вдигна брадичка.

— Родила съм и съм отгледала децата си, да, което не всички могат да кажат. — Гелое дори не вдигна вежда след тази язвителна забележка и Гутрун продължи мъничко по-кротко: — Но никога не съм износвала децата си на конски гръб, а се кълна, че съпругът й точно това е определил за нея. — Тя погледна към Мириамел за подкрепа, но предполагаемата й съюзница само сви рамене. Нямаше вече смисъл от спорове — стореното беше сторено. Принцът беше решил да отидат в Набан.

— Мога да пътувам във фургон — каза Воршева. — В името на Тревния гръмовержец, Гутрун, жените от моя клан яздят коне до последния месец!

— Значи жените от клана ти са луди — каза сухо Гелое, — а ти не си. Да, можеш да пътуваш във фургон. Това няма да е толкова лошо през степта. — Тя се обърна към Гутрун. — Колкото до Джосуа, знаеш, че прави това, което изглежда най-доброто. Съгласна съм с него. Трудно е, но не можем да задържим всички сто дни, за да може жена му да роди детето им в мир и спокойствие.

— Тогава би трябвало да има друг начин да се уредят нещата. Казах на Исгримнур, че това е жестокост, и наистина така мисля. Казах му да го съобщи и на принц Джосуа. Не ме е грижа какво мисли принцът за мен, но не мога да понасям да гледам как Воршева страда.