Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мистър Норел кимна.
— Не бива да вините мистър Стрейндж — каза той. — Професията на магьосника е рискована. Няма друга професия, която до такава степен да излага човек на опасните последици от суетата. В сравнение с нея политиката и правото са направо безобидни. Трябва да разберете, мистър Удхоуп, че аз положих големи усилия да го задържа при себе си, да го напътствам. Но неговият гений, който буди възхищение у всички ни, подвежда здравия му разум. Тези писма показват, че той се е заблудил много повече, отколкото бих могъл да предположа.
— Заблудил? Значи не вярвате в налудничавите му уверения, че сестра ми е жива?
— Не вярвам на нито една дума, сър, на нито една дума. Всичко това е плод на злополучното му въображение.
— Ах! — Хенри Удхоуп замълча, сякаш се мъчеше да прецени съотношението между разочарование и облекчение, които изпитваше. Накрая каза: — А какво е това странно твърдение, че времето е спряло? Разбирате ли нещо, сър?
Ласелс отвърна:
— Приятели в Италия ни съобщиха, че от няколко седмици мистър Стрейндж е заобиколен от неизменна тъмнина. Дали го е направил преднамерено или това е последица от неуспешна магия — не знаем. Възможно е също така да е засегнал някоя природна сила и тъмнината да е резултатът. Едно е сигурно: че някакво действие на мистър Стрейндж е предизвикало объркване в естествения ход на нещата.
— Разбирам — каза Хенри Удхоуп.
Ласелс го погледна строго.
— Това е нещо, което мистър Норел цял живот се е стремил да избегне.
— А-ха — отбеляза Хенри и се обърна към мистър Норел: — Но какво да направя, сър? Да отида ли при него, както ме моли?
Мистър Норел подсмръкна.
— По-важният въпрос според мен е кога най-скоро можем да го доведем обратно в Англия, където приятелите му ще се погрижат за него и бързо ще разсеят заблудите, които го измъчват.
— Може би трябва да му пишете, сър?
— А, не. Боя се, че малкото ми влияние над мистър Стрейндж се изчерпа още преди години. Войната в Испания ни навреди най-много. Преди да замине за Пиренейския полуостров, той се радваше да стои при мен и да усвоява всичко, на което го учех, но след това… — мистър Норел въздъхна. — Не, налага се да разчитаме на вас, мистър Удхоуп. Трябва да го накарате да се върне у дома и тъй като подозирам, че отиването ви във Венеция само ще удължи престоя му там и ще му внуши, че поне един човек вярва на заблудите му, горещо ви препоръчвам да не заминавате.
— Е, сър, трябва да призная, че много се радвам да чуя това. Непременно ще постъпя както ме съветвате. Ако бъдете така добър да ми върнете писмата, няма да ви безпокоя повече.
— Мистър Удхоуп — обади се Ласелс, — не бързайте толкова, моля ви! Разговорът ни съвсем не е приключил. Мистър Норел чистосърдечно и изчерпателно отговори на всичките ви въпроси. Сега вие трябва да му отвърнете със същото.
Хенри Удхоуп се намръщи с явно недоумение.
— Мистър Норел разсея най-голямата ми тревога. Ако мога да му услужа с нещо, разбира се, ще радвам да го сторя. Но не знам с какво…
— Може би не се изразих достатъчно ясно — прекъсна го Ласелс. — Имах предвид, че мистър Норел се нуждае от помощта ви, за да помогне на мистър Стрейндж. Какво друго можете да ни кажете за пътешествието на мистър Стрейндж из Италия? С какво се занимаваше, преди да изпадне в това печално състояние? Весел ли беше?
— Не! — възмути се Хенри, сякаш в този въпрос имаше нещо обидно. — Смъртта на сестра ми го покруси дълбоко! Поне в началото. Тогава беше много нещастен. Но когато пристигна в Генуа, всичко се промени — той помълча малко. — Сега не пише и дума за това, но по-рано писмата му изобилстваха откъм похвали по адрес на една млада дама — дъщерята на семейството, с което пътуваше. Дори започнах да подозирам, че възнамерява да се ожени повторно.
— Да се ожени повторно! — възкликна Ласелс. — И толкова скоро след смъртта на сестра ви? Боже мой! Колко непристойно! Колко неприятно за вас!
Хенри кимна наскърбен.
Последва кратка пауза и Ласелс каза:
— Надявам се, че по-рано не е изпитвал удоволствие от общуването с други дами? Имам предвид, когато мисис Стрейндж е била жива. Това би я накарало да се чувства много нещастна.
— Не! Не, разбира се! — възкликна Хенри.
— Моля да ме извините, ако съм ви засегнал. В никакъв случай не исках да проявя неуважение към сестра ви, тя беше очарователна жена. Но както знаете, подобни неща не са рядкост. Особено сред мъже с характерен начин на мислене — Ласелс протегна ръка към масата, където стояха писмата на Стрейндж до Хенри Удхоуп. Той се порови в купчината с един пръст и извади едно писмо. — Тук — каза Ласелс, след като пробяга с поглед по редовете — мистър Стрейндж пише: „Джеръми ми каза, че не си направил каквото те помолих. Но няма значение. Джеръми го направи и резултатът е точно какъвто очаквах.“ — Ласелс остави писмото и се усмихна очарователно на Хенри Удхоуп. — Какво е това, за което мистър Стрейндж ви е помолил и вие не сте направили? Кой е Джеръми и за какъв резултат става дума?