![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Извинявайте, но съм спал съвсем малко — разтри очи Макрин. — Гавин и Филип са изчезнали.
— Какво искаш да кажеш? — попита Клавдия.
— Миналата нощ излязоха и не са се върнали. Били видени от агенти да тръгват към Палатина и да пресичат Тибър към Ватиканския хълм, сетне просто изчезнали. Августейшите ще искат да знаят — подчертано добави Макрин, — но — той се изправи на мястото си, — ти си тук заради Атий Енобарб, нали?
— Може ли той да е бил Поругателя? — попита Клавдия.
— Преди моето време… — поде завалено началникът.
— Не е така! — намеси се Макрин. — Ти беше декурион, а аз твой командир.
— Просто искам да кажа, че е ставало, когато не съм бил на служба! — остро отговори началникът.
— Да, сигурно не си бил! — Макрин се наведе през масата. — Клавдия, нека отговоря чистосърдечно на въпроса ти. Битката при Милвийския мост беше преди повече от две години. В предшестващите я години един убиец върлуваше из тесните улички на Целийския квартал. Знаехме съвсем малко за него — само това, че тази загадъчна фигура е била виждана понякога с шлем и плащ на преторианец, което значи, че трябва да е бил офицер.
— Преторианците подкрепяха Максенций против Константин, нали? — попита Муран.
— И то много яростно. Както знаеш, след победата на Константин те бяха окончателно разформировани.
— Атий бил ли е техен член? — запита Клавдия.
— Разбира се, както и другите. Може и да са служили в Двайсети „Виктрикс“, но бяха получили и почетни постове в гвардията.
— Какво те кара да мислиш, че Атий може да е бил Поругателя?
— Обичаше да насилва. Беше жесток с блудниците. — Макрин замълча и накваси устните си. — Бе известен с това, че използва нож и камшик. Обичаше да получава удоволствието си, като слуша крясъците и писъците им.
— Но не си открил доказателства, които да го свързват с тези ужасни убийства? — попита Клавдия, като потропваше по масата.
— Никакви. Разбираш ли, господарке, трябваше да бъдем много внимателни. Знаехме, че Максенций използва Атий и за други цели, за подмолна работа срещу християните, така че ставаше въпрос за дипломатични разследвания и тактични въпроси. Много пъти съм го проследявал, но така и не открихме никакво доказателство — той щракна с пръсти, — за да го арестуваме.
— После избухна гражданската война?…
— И убийствата внезапно спряха — потвърди Макрин. — Но тогава Рим се промени, както и моят живот. Жена ми умря. Нов господар управляваше Рим. Предложих оставката си, приеха я, макар и неохотно. Оттеглих се в дома си. Имах градина, някоя и друга книга, вино. — Той махна с ръка.
Клавдия се обърна към началника на стражата:
— И тогава убийствата почнаха наново?
— Два случая! — отговори началникът, който нямаше търпение да покаже властта си. — Една блудница беше убита в началото на септември, друга преди три нощи. Претърсихме Целийския квартал, подкупихме хора, вербувахме шпиони и съгледвачи, но нито веднъж не успяхме да зърнем убиеца.
— Възможно е — обади се Макрин, — Атий да е истинският Поругател. Той беше покровителстван от императора, можеше да отива, където пожелае, и да прави каквото иска. Сетне избухна гражданската война, Максенций беше убит при Милвийския мост, Константин навлезе в Рим и Атий вероятно е разбрал, че трябва да бъде много внимателен. След като се уволних, ме взеха като custos, военен съветник, при експедицията до Византион. Никога не съм виждал Атий да прави нещо, което да го уличи като убиец.
— А последното убийство? — попита Клавдия.
— То стана в същия ден, когато беше убит и Атий — заяви Макрин. — Или поне така разбрах. — Той направи гримаса: — В известен смисъл смъртта на Атий доказва, че той не е бил Поругателя.
— Би могъл да бъде някой друг от неговата група.