Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Време е да позвъним тук-там — прошепна Джефрис. — Аз ще го направя. Съвсем дискретно. Знам как.

— Не искам…

— И аз не искам — прекъсна го безцеремонно Джефрис, — но нямаме избор. Нали чу коментарите по ВТГН.

Как да не ги чуе? Радиостанцията с около половин милион слушатели в централната част на града току-що бе излъчила редакторски коментар как по време на предизборната си кампания Кенеди обещавал да се справи с уличната престъпност, а сега бил готов да даде многомилионен откуп на терористите. Коментаторът, стар циник, стигна дотам, че цитира едно от предизборните обещания на Кенеди, че ще се справи с корупцията, след което заяви, че кметът не правел нищо в тази насока и дори било възможно сам да участва във финансови афери, в скандала около Отдела по образованието например.

— Наистина нямаме друг избор, Джери — повтори Джефрис.

Кметът се замисли за минута над думите му. Както винаги, помощникът му бе прав. Кенеди го беше назначил, защото като бял кмет трябваше да назначи чернокож за старши помощник. Беше се примирил с това, но остана приятно изненадан от политическата интуиция и добрите връзки на младия мъж.

— Време е за твърда игра, Джери — настоя помощникът. — Прекалено много сме заложили.

— Добре, щом се налага.

Не си даде труда да добави: „И внимавай“, защото знаеше, че няма нужда.

— Две минути — извика режисьорът.

Кенеди се обърна мислено към Гробокопача: „Къде си? Къде?“. Втренчи се в тъмнеещата камера, сякаш искаше погледът му да мине през обектива, по кабелите, до някой телевизор — да види през екрана самия Гробокопач. „Кой си ти? И защо с партньора си избрахте да посетите точно моя град като ангели на смъртта?“

„… да загърбим насилието в този последен ден на годината, обадете ми се, за да постигнем някакво съгласие… Моля ви…“

Джефрис се наведе още по-ниско до ухото му.

— Запомни — ако той слуша, убиеца имам предвид, това може да е краят. Може би ще се поблазни от парите и ще го заловят.

Преди Кенеди да отговори, гласът на режисьора обяви:

— Една минута до ефир.

* * *

Гробокопача си има нов плик.

Яркочервен, съвсем като за Коледа, с картинки на кученца с панделки на врата. Гробокопача си купи плика в Холмарк. Може да се гордее с този плик, въпреки че не е сигурен точно какво е да се гордееш. За много неща не е сигурен, след като куршумът мина през черепа му, убивайки някои от сивите му мозъчни клетки и оставяйки други. Смешно е устроен човек… Смешно е…

Гробокопача седи в едно удобно кресло в скапания си мотел с чаша вода и празна купичка за супа пред себе си.

Гледа телевизия.

На екрана показват нещо. Някаква реклама. Като рекламата, която си спомня, че е гледал, след като куршумът проби дупка над окото му и се поразходи из черепа му. (Някой му беше представил събитията по този начин. Не помнеше вече кой. Може би някой приятел. Може би човекът, който му казва какво да прави. Може би.)

Нещо проблесва на екрана. Извиква някакъв странен спомен отпреди много, много време. Той гледаше една реклама — кучета ядат храна за кучета, кученца ядат храна за кученца, като кученцата върху новия му плик. Гледаше рекламата и тогава човекът, който му казва какво да прави, го хвана за ръката и го изведе на дълга разходка. Каза му да го направи, когато Рут остане сама…

— Познаваш ли Рут?

— Аз, ъ… познавам Рут.

Когато Рут остане сама, Гробокопача трябваше да счупи едно огледало, да вземе парче и да го забие във врата ѝ.

— Искаш да кажеш… — заекна Гробокопача.

— Искам да кажа, че трябва да счупиш огледалото, да намериш дълго парче и да го забиеш във врата ѝ.

Гробокопача помни някои неща толкова ясно, сякаш самият Господ ги е запечатал в ума му.

— Добре — завърши човекът, който му казва какво да прави.

— Добре — повтори Гробокопача.

И направи каквото му беше казано. Което много зарадва човека, който му казва какво да прави. Каквато и да беше причината.

Сега Гробокопача седи с плика с кученцата в скута в стаята си в мотела — с гараж, кухничка и безплатна кабелна телевизия на разумни цени. Гледа купичката за супа. Купичката е празна, затова той не би трябвало да е гладен.

Струва му се, че е жаден, затова отпива от водата.

По телевизията пускат друга програма. Той чете на глас надписа:

— Извънредно включване. Мммм. Мммм. Говори…

Щрак. Говори…

Щрак.

Извънредно предаване на ВПЛТ.

Значи е важно. Трябва да слушам.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?