Сълзата на дявола [bg]

В ярката светлина кметът Джери Кенеди успяваше да различи само едно-две лица в полутъмното студио на ВЛПТ, разположено съвсем близо до Дюпон Съркъл.

Тук бе жена му. Тук беше прессекретарката му. Тук бе Уендъл Джефрис.

„Драги съграждани — репетираше наум Кенеди, — искам да ви уверя, че градската полиция и ФБР… — не… — федералните власти правят всичко, което е по силите им, за да открият виновниците… — не… — лицата, отговорни за това ужасяващо убийство.“

Режисьорът се приближи и прошепна:

— Започвам обратно броене от седем. Като стигна „четири“, млъквам и започвам да използвам пръстите си. На „едно“ поглеждате в камерата. И преди сте го правили.

— Да, правил съм го и преди.

Режисьорът погледна бюрото и като не видя лист пред Кенеди, попита:

— Нямате ли подготвен текст?

— Научил съм всичко наизуст.

Режисьорът се подсмихна:

— В днешно време никой не постъпва така.

Кенеди изръмжа.

„… отговорни за това ужасно престъпление. Обръщам се към този човек: моля ви, моля… — не, само едно «моля»… — моля ви да подновите контактите с нас, за да продължим диалога. Нека в този последен ден на годината да загърбим насилието и да заработим заедно, за да няма повече жертви. Моля ви, свържете се с мен лично… — не… — обадете ми се лично или ми оставете съобщение…“

— Пет минути — извика режисьорът.

Кенеди освободи гримьорката и махна на Джефрис:

— Има ли нещо ново от ФБР? Нещичко?

— Не. Нищо.

Кенеди не можеше да повярва. От началото на операцията бяха минали часове, срокът, даден им от изнудваните, изтичаше, а единствената вест от федералните получи, когато някакъв си Лен Харди, детектив от полицията, му се обади от името на онази агентка, Маргарет Лукас, за да го помоли да даде изявление в ефир. Тази Лукас, размишляваше сърдито Кенеди, дори не си даде труда да го потърси лично. Харди, обикновено ченге, към което федералните явно се отнасяха с пренебрежение, не знаеше нищо за разследването (или по-скоро му бяха забранили да съобщава подробности). Кенеди се беше опитал да намери Лукас, но тя, изглежда, бе прекалено заета, за да му обърне внимание. — След това говори с началника на градската полиция, но той, освен че беше предоставил свои хора на подчинение на федералните, нямаше нищо общо със случая.

Кенеди беше бесен.

— Изобщо не ни приемат на сериозно. Господи! Искам да помогна с нещо. Имам предвид нещо друго, освен това. — Махна към камерата. — Ще прозвуча, сякаш се моля.

— Това е проблем — призна Джефрис. — Обявих пресконференция, но половината станции и вестници не са изпратили никого. Обсадили са Девета улица и дебнат някой от Бюрото да пропее.

— Сякаш градската управа изобщо не съществува. Сякаш аз съм безгласна буква.

— Така изглежда.

Режисьорът ги погледна, но кметът се усмихна учтиво:

— Една минутка още.

Режисьорът изчезна отново в мрака в другия край на студиото.

— И какво? — обърна се Кенеди към помощника си.

Забеляза дяволит поглед в очите на чернокожия младеж.