Адвокат за милиони [bg]

— Този, когото целуна. С прецаканата физиономия.

— Не бива да говориш така.

— Защо?

— Защото те черпя сандвич.

— Всички ругаят.

— Не и докато закусват.

Сали отхапа голяма хапка от сандвича, по брадичката й покапа жълтък и падна на масата. Тя като че не го забеляза.

— Значи ходите заедно? — Устата й беше пълна и още жълтък покапа по масата.

Лиса взе салфетка и я постави пред Сали. Момичето взе салфетката и я отмести настрани.

— Това е личен въпрос — отговори жената.

— Не съвсем. Ако те бях попитала кога за последно сте правили секс или как е той в леглото, това щеше да е личен въпрос. Аз само те попитах дали ходите заедно.

Лиса взе друга салфетка и почисти изцапаното на масата пред момичето. Изкуши се да почисти и лицето й, но в последния момент се отказа.

— Сигурна ли си, че си само на четиринайсет години? — попита я тя.

— Половината от съученичките ми са бременни — отвърна Сали. — Сексът не е нещо, за което не знам.

— Искаш ли да ме попиташ нещо? — Тя предизвикателно погледна Лиса през неравно подстригания си бретон.

— Да, ходя с него — отвърна жената.

Момичето продължи да я гледа, сякаш се колебаеше дали да й повярва. Накрая наведе очи към сандвича и отново отхапа от него.

— Супер.

— Откога живееш при баща си? — реши да смени темата Лиса.

— От една година. Може би по-малко. С майка ми се разделиха. Тя не можа да издържи на напрежението.

— Сигурно ти е било тежко.

Сали сви рамене.

— Чудя й се защо чака толкова време. Искам да кажа, защо ще търпиш първите тринайсет години, ако знаеш, че няма да издържиш докрай. Сякаш е чакала толкова дълго, за да види какво ще излезе от мен и когато видяното не й е харесало, се е чупила. Доста прецакана ситуация, нали?

Лиса кимна.

— Не е толкова необичайно. В доста семейства се случва. А и ти си умна и трябва да разбереш, че изобщо не е заради теб.

— Твоите родители също ли са разделени? — Момичето я погледна с надежда.

— Неофициално. Не беше нужно да го правят. Вместо това ме пренебрегнаха напълно.

— Като при Девън, баща ми. Той се съгласи да живея при него, но само толкова. Изглежда, изобщо не е наясно какво е да си баща.

— Имаш ли лели или чичовци, баби или дядовци? — попита я Лиса.

— Не. Семейството ми е едноядрено. Като ядрена бомба.

Жената впери замислено поглед в нея.

— Ако баща ти остане в затвора, ти къде ще отидеш да живееш?

Момичето нападна сандвича.

— Не знам. Ще трябва да измисля нещо. Така или иначе отдавна се оправям сама в живота.