Договорът „Паганини“ [bg]

Юна непроизволно посяга към оръжието в кобура. Докосва го с върха на пръстите си под сакото, но не го изважда. Погледът се плъзва по кървавочервената завеса, а след това по вратата на кухнята. Сдържа дъха си и се опитва да види през грапавото стъкло на вратата към всекидневната.

Прави крачка напред, макар всъщност да му се иска да избяга, интуицията му подсказва, че трябва да поиска подкрепление. Нещо притъмнява зад грапавото стъкло. Камбанка с малки висящи месингови пръчици се люлее без звън. Юна вижда как прашинките се завъртат в друга посока, как следват промяната в движението на въздуха.

Не е сам в апартамента на Пенелопе.

Сърцето му започва да бие по-бързо. Някой се движи в стаята. Усеща го, поглежда към вратата на кухнята и после всичко отнема само миг. Дюшемето проскърцва. Чува се ритмичният звук на малки, бързи щраквания. Вратата е полуотворена. Вижда движението първо през процепа до пантите. Притиска се до стената като във влаков тунел. Някой в здрача предпазливо се промъква по дългия коридор. Само гръб, рамо, ръка. Фигурата бързо се приближава. Успява да види единствено ножа, приличащ на побелял език. Стрелка се като снаряд, косо отдолу. Ъгълът е толкова неочакван, че не успява да се защити от острието. То прорязва дрехите му и се спира в ръба на пистолета. Иска да удари нападателя, но не го уцелва. Вижда ножа да блясва отново във въздуха и се отдръпва. Този път идва отгоре. Притиска глава до вратата на банята. Дълга дъска от касата се отцепва, когато ножът се забива в дървото. Подхлъзва се и пада, претъркулва се, рита ниско, все едно мете, и достига може би глезена на противника. Изважда пистолета и едновременно освобождава предпазителя. Външната врата е отворена. Бързи стъпки се чуват надолу по стълбата. Изправя се на крака, готов да хукне по петите на непознатия, но спира, щом чува бръмчене зад себе си. Веднага разбира откъде идва то и се втурва към кухнята. Микровълновата печка работи. Пращи и черни искри се мяркат зад стъклото. Кранчетата на четирите котлона на старата газова печка са отворени. Газ струи в стаята. С чувството, че времето минава страшно бавно, Юна се хвърля към микровълновата печка. Таймерът тиктака безмилостно. Пращенето се усилва. Вътре се върти флакон спрей за насекоми. Полицаят издърпва щепсела от контакта и става тихо. Чува се само монотонното свистене на отворените газови клапани. Затваря кранчетата. Повдига му се от миризмата. Отваря прозореца и поглежда флакона. Издут е до краен предел и би могъл да експлодира при най-малкото докосване.