Договорът „Паганини“ [bg]

Пенелопе забелязва прозореца, отразен в стъклото на фурната, и преследвача, който оглежда стаята. Мисли си, че би могъл да срещне погледа й, ако погледне към печката. Скоро ще разбере, че се крият вътре.

Лицето от прозореца изчезва, отново се чуват стъпки по верандата и продължават по пътеката към предната част. Бьорн се забързва към кухнята, мълчаливо оставя ножа, завърта ключа в ключалката, бута вратата и се втурва навън.

Пенелопе го следва в хладното утро в градината. Тичат по тревата, покрай компостера към гората. Все още е мрачно, но слабата утринна светлина започва да прониква между дърветата. Страхът е по петите на Пенелопе, тласка я напред, паниката отново се загнездва в гърдите й. Отмества големите клони, прескача ниски храсти и камъни. Встрани зад себе си чува тежкото дишане на Бьорн. А зад него не спира да усеща другия: мъжа, превърнал се в сянка. Той ги следва и тя знае, че ще ги убие, щом ги открие. Спомня си нещо прочетено някъде. Една жена в Руанда се спасила от геноцида на хуту срещу тутси11 като се криела в блатото и бягала всеки ден, не спирала през всичките месеци на масовото изтребление. Бившите й съседи и приятели я преследвали с мачетета. „Имитирахме антилопите, разказва по-късно в книгата си тя. Ние, които оцеляхме там, в джунглата, имитирахме бягството на антилопите от хищниците. Тичахме, избирахме неочаквани пътища, разделяхме се и сменяхме посоките, за да заблудим преследвачите си.“

Пенелопе знае, че е напълно погрешен начинът, по който Бьорн и тя се опитват да се измъкнат. Бягат без план, без мисъл, а от това ще се възползва само преследвачът им. Бягат напосоки. Искат да се приберат вкъщи, да намерят помощ, да се обадят на полицията. Преследвачът е наясно с това, разбира, че ще търсят хора, които да им помогнат, че ще се насочат към населени места, към брега, за да се измъкнат от острова и да стигнат до дома си.