![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Аня все още диша в слушалката, когато Юна излиза от апартамента на Пенелопе Фернандес. Вижда по стълбището кървавите стъпки и потръпва, като се сеща за колегата си с окървавения крак и пребледнялото лице.
„Убиецът си е мислил, че е удавил Пенелопе Фернандес, не излиза от главата му. Част от задачата е била изпълнена. Оставало му е да проникне, неизвестно защо, в апартамента на жертвата. Ако все още е жива, трябва възможно най-бързо да бъде открита, защото много скоро престъпникът ще разбере грешката си и ще поднови преследването.“
— Бьорн и Пенелопе не живеят заедно — казва Аня.
— Разбрах — отвръща Юна.
— Но въпреки това сигурно се обичат — като теб и мен.
— Да.
Юна излиза на жаркото слънце, навън е по-задушно отпреди.
— Можеш ли да ми дадеш адреса на Бьорн?
Пръстите на Аня пробягват по клавиатурата на компютъра.
— Алмскуг, „Понтонйергатан“ 47, етаж втори…
— Ще мина оттам, преди да…
— Чакай — рязко го прекъсва тя. — Не може, не… Чуй, два пъти проверих адреса… Имало е пожар в сградата в петък.
— И в апартамента на Бьорн?
— Целят етаж е изгорял.
19.
Пейзаж от пепел на вълни
Инспектор Юна Лина изкачва стълбите, спира, застава на място и наднича в черна стая. Подът, стените, таванът са покрити със сажди. Вонята е неописуема. От вътрешните стени, които не са носещи, не е останало почти нищо. Черни сталактити се спускат от тавана. Овъглени греди стърчат в пейзажа от пепел на вълни. На места през двойния под се вижда направо долната стая. Вече не е възможно да се разграничи апартаментът на Бьорн Алмскуг на етажа.
Сив найлон е опънат на зейналите прозорци, срещу слънчевата светлина и зелената сграда от другата страна на улицата.
Никой не е пострадал, защото повечето хора са били на работа.
В единайсет и пет бил подаден първият сигнал и макар че пожарната на Кунгсхолмен се намира много близо до блока, огънят бил толкова мощен, че успял да унищожи четири апартамента до основи.
Юна си спомня разговора с разследващия пожари Хасан Сюкюр. Беше категоричен, че имайки предвид скалата на Националната криминално-техническа лаборатория, според резултатите пожарът е започнал в дома на осемдесетгодишната съседка на Бьорн Алмскуг — Лисбет Вирѐн. Тя отишла до съседния магазин, за да вземе печалба от някаква лотария и да купи нови билети, и не могла да си спомни дали не е забравила ютията.
Огънят плъзнал мигновено, по всичко личало, че искрата пламнала във всекидневната, съдейки по остатъците от ютията и дъската за гладене.
Юна оглежда пространството между почернелите апартаменти на етажа. От мебелите са останали само изкривени метални части, хладилник, креват, обгорена вана.
Слиза по стълбите. Стените и таванът са опушени. Спира до ограничителната лента на полицията, обръща се и пак поглежда нагоре към чернилката.
Когато се навежда под лентата, забелязва, че разследващите са изпуснали на пода няколко пакетчета, които се използват за съхранение на летливи вещества. Продължава към облицования в зелен мрамор вход, излиза на улицата, тръгва към полицията, изважда телефона и пак се обажда на Хасан Сюкюр. Той отговаря веднага и намалява звука на радиото.
— Откри ли следи от запалителни течности? — пита Юна. — Изпуснал си няколко пакетчета на стълбището, мислех…
— Всъщност, ако има запалителна течност, тя първа лумва…
— Знам, но това, което…
— Но… въпреки всичко аз успявам да открия следи — продължава Сюкюр. — Често се стича в процепите между дъските на пода, попада между гредите, в стъклената вата или под плочата.
— Но не и тук? — пита Юна, докато продължава надолу по склона на „Хантверкаргатан“.
— Нищо.
— Ако някой обаче знае къде се събира течността, може да я прикрие.
— Естествено… никога не бих допуснал подобна грешка, ако бях пироман — шегува се Хасан.
— Сигурен си, че ютията е причината за пожара в този случай?
— Да, било е злополука.
— Значи си прекратил разследването? — пита Юна.
20.
Къщата
Пенелопе изпада отново в прегръдката на страха. Сякаш я беше отпуснал да си поеме дъх, за да продължи да крещи вътре в нея. Тя изтрива сълзите от лицето си и се опитва да стане. Студена пот се стича надолу между гърдите и под мишниците й. Тялото й трепери от напрежение и болка. Кръвта избива изпод мръсотията по дланите.