Договорът „Паганини“ [bg]

Дълъг път предстои до откриване на мотивите за убийството. Юна предполага, че Пенелопе Фернандес е жива, и то не само, опитвайки се да успокои напрежението, но какво от това.

Мисълта му убягва, както се е появила. Ако следваше методите на отдел „Убийства“, подозренията веднага щяха да се насочат към приятеля на Виула, а защо не и към Пенелопе, и Бьорн, нали и те са били на яхтата. Имало е и алкохол, и дрога. Може би е станал скандал, сериозна драма от ревност. Лейф Г. В. Першон скоро ще се появи по телевизията и ще съобщи, че извършителят е някой от обкръжението на Виула, вероятно настоящото или бившето гадже.

Юна се концентрира върху резервоара и плановете яхтата да бъде взривена и се опитва да схване логиката на подобно намерение. Виула е удавена в цинковия леген на кърмата, извършителят я пренася на леглото.

Полицаят разбира, че прекалено много мисли се въртят в главата му едновременно. Трябва да се поспре и да започне да подрежда това, което знае, въпросите, които все още чакат отговори.

Отново огражда името на Виула и започва отначало.

Известно му е, че Виула Фернандес е удавена в леген и сложена на леглото във форпика, и че Пенелопе Фернандес, и Бьорн Алмскуг все още не са открити.

„Но това не е всичко“, казва на себе си и отгръща нов лист.

Детайлите.

Написва думата „затишие“.

Пълно безветрие, когато откриват клатушкащата се яхта в Стуршер.

Ударена е отпред при доста силен сблъсък.

Криминалистите вероятно са се натъкнали на следи и са взели отпечатъци.

Юна запраща бележника на Нолен в стената и притваря очи.

— По дяволите — изругава шепнешком на фински.

Нещо отново му се изплъзна, а го държеше в ръцете си, убеден, че се е добрал до решаваща улика.

Предчувствие, и то осъзнато, но после изгубено.

„Виула, мисли си Юна. Умряла си на кърмата на яхтата. Защо са те преместили след смъртта ти? Кой те е преместил? Убиецът или някой друг?“

Този, който я е открил безжизнена на кърмата, би трябвало да й се притече на помощ, да се обади на централата на SOS или поне така би следвало да реагира. А ако е разбрал, че е мъртва, че е прекалено късно, че няма да се съживи, сигурно не би я оставил да лежи там, би я преместил вътре, би я покрил с одеяло. Мъртъвците са тежки и трудни за носене, дори и за двама, но не би било чак толкова непосилно да се пренесе в салона. Какво са някакви си пет метра, да се мине през широката стъклена врата и да се слезе само едно стъпало.