Отровени [bg]

Тя се бореше и риташе, опитвайки се да се вкопчи в ръцете на Али и да използва краката си, за да се оттласне от стената. Но Али продължаваше да я натиска под повърхността. Гърлото на Емили се сви, дробовете й започнаха да парят.

— Моля те! — изкрещя тя под водата и думите изригнаха нагоре като нечленоразделен вопъл от бълбукане.

Отгоре се чу смехът на Али. Ноктите й се забиха още по-дълбоко в главата на Емили и я натиснаха към дъното на басейна. Пред очите й започнаха да се появяват черни петна. Тя отново отвори уста, поглъщайки още повече вода. Нададе още един вик, който лишеният й от кислород мозък едва ли успя да засече.

Но внезапно Али отпусна захвата си. Размазаната фигура над главата на Емили се отдалечи, ставайки все по-малка и по-малка.

Емили изскочи на повърхността, зейнала за въздух. Сграбчи здраво стената и изкашля вода. Главата й пулсираше; тя се измъкна на края на басейна и се огледа. Вратата към момичешката съблекалня се затръшна. Емили хукна към нея задъхана и с натежали крайници.

Връхлетя в съблекалнята.

— Али! — изпищя тя, преминавайки покрай умивалниците и духовете, плъзгайки се по мокрия под. Една фигура с черна качулка на главата тичаше към вратата в дъното на коридора.

Али. Емили се втурна напред и успя да я хване за ръкава. Али се дърпаше и риташе, ръката й се протегна към бравата. Най-накрая се обърна и погледна яростно Емили с изкривено от неописуем гняв лице. Отвори уста и заби зъбите си в ръката й.

Емили изписка и я пусна. Али се освободи и се изсмя тържествуващо. Емили посегна да я хване отново, но внезапно в ръката й се озова само суичъра на Али с разкопчан цип.

Емили се хвърли към вратата, но Али я затръшна с такава сила, че тя се изкриви навътре и удари Емили по главата. Момичето залитна назад и пред очите й се разтанцуваха звезди. Трябваха й няколко секунди, за да се освести. След това се затича по коридора.

Но там нямаше никой. Не се чуваше и звук от отекващи стъпки. Не се забелязваха и мокри отпечатъци от стъпки.

Емили се огледа наляво и надясно; имаше чувството, че полудява. Али се беше изпарила във въздуха.

Водата капеше от върховете на пръстите й в малки локвички на пода. Тя прокара длани по лицето си, осъзнавайки внезапно, че все още е облечена в банския си костюм и носи плувната шапка на главата си. Осъзна, че умира от студ. Опипа шията си и потрепна, когато пръстите й докоснаха местата, където я бе стискала Али. Направи крачка наляво, после надясно и изведнъж се свлече на земята, напълно замаяна.