Отровни думи [bg]

Докато се случи това.

Кой щеше да идва оттук нататък, след като в бистрото бе извършено убийство?

Ами ако хората разберат, че той е познавал Отшелника? Ако научат какво е сторил? Не. Най-добре да не казва нищо и да види как ще се развият нещата. И без това положението в момента бе достатъчно зле.

Спряха на улицата, точно пред къщата на Питър и Клара. През прозореца видяха Мирна, която тъкмо слагаше пищна аранжировка от цветя в центъра на кухненската маса, подготвена за сервиране на вечерята. Клара се прехласваше по красотата и майсторската изработка на украсата. Не се чуваше какво казва, но бе очевидно, че е във възторг. Питър беше в дневната и слагаше нова цепеница в камината.

Рут обърна гръб на милата домашна сцена и се наклони към Оливие. Прошепна в ухото му толкова тихо, че дори Габри не успя да долови думите ѝ:

— Дай си време. Всичко ще се нареди, нали знаеш?

Отново се извърна към прозореца и загледа как Клара прегръща Мирна, а Питър влиза в кухнята и на свой ред се възхищава на цветята. Оливие се наведе, целуна старицата по студената буза и ѝ благодари. Но Рут грешеше. Не бе наясно с всичко, което знаеше той.

Хаос бе открил Трите бора. Скоро щеше да връхлети и да им отнеме всичко сигурно, топло и добро.

Питър напълни чашите на всички гости, освен на Рут, която вече се бе самообслужила. Старицата седеше по средата на дивана пред камината и отпиваше скоч от любимия си съд, който обичайно служеше за ваза. Роза сновеше из стаята и се поклащаше, но почти никой не ѝ обръщаше внимание. Дори Люси, голдън ретривърът на Питър и Клара, едва я поглеждаше. Първият път, когато поетесата се бе появила в компанията на Роза, домакините бяха настояли патицата да остане отвън, но тя вдигна такава врява, че се принудиха да я пуснат вътре, само и само да си затвори човката.

— Bonjour.

От антрето долетя познат дълбок глас.

— Божичко, да не би да сте поканили и Клузо38? — Рут зададе въпроса си на празната стая. Празна, с изключение на Роза, която се втурна и застана до стопанката си.

— Прекрасно е! — възхити се Изабел Лакост, докато вървеше от антрето към просторната кухня.

На дългата дървена маса бяха подредени панери с нарязани франзели, масло, кани с вода и бутилки вино. Ухаеше на чесън, розмарин и босилек, прясно набрани от градината. В центъра на трапезата бе зашеметяващият букет от ружи и пълзящи бели рози, клематис, декоративен грах и ароматен розов флокс.

Новодошлите също получиха пълни чаши и всички се преместиха в дневната, където продължиха да разговарят, докато похапваха филийки хляб, намазани с разтопено сирене бри или с пастет от северен елен с портокал и шамфъстък.

В другия край на стаята Рут подлагаше на разпит Гамаш:

— Предполагам, че все още не знаете кой е мъртвецът.