Танцът на Невестулката [bg]

Бейър внимателно подкара таксито. Мина покрай някаква църква. Службата явно тъкмо бе свършила и тълпа от хора излизаше навън.

Спря таксито пред една привлекателна чернокожа жена, облечена в синя рокля и с обувки с висок ток. Искаше да разбере какво точно изпитва Шейфър — Смъртта. Не можеше да устои на това желание.

— Много ви благодаря — каза жената, като седна на задната седалка.

Изглеждаше толкова благопристойна и уважавана. Той крадешком я погледна в огледалото. Нямаше голям бюст. Но лицето й бе симпатично. Дълги шоколадови крака във фини чорапи. Опита се да си представи какво би направил Шейфър, но не можа.

Той се хвалеше, че убива хора в по-бедните райони на града, тъй като никой не се интересува от тях. Бейър подозираше, че това е самата истина. Знаеше доста за Шейфър, докато бяха заедно в Тайланд и Филипините. Знаеше най-дълбоките, най-тъмните му тайни.

Бейър откара привлекателната чернокожа жена до апартамента й и се развесели, когато тя му остави шейсет цента бакшиш към четирите долара, които показваше таксиметровият апарат. Точно петнайсет процента. Той взе парите и й благодари учтиво.

— Таксиметров шофьор англичанин — каза тя. — Много необичайно. Приятна вечер.

Продължи да обикаля с колата до два часа през нощта. Попиваше с очи гледките, играеше омайващата игра. И тогава се наложи отново да спре. Две млади момичета се оглеждаха за такси на един ъгъл. Този район се наричаше „Шоу“, а според знаците наблизо се намираше университетът „Хауърд“.

Момичетата бяха слаби, привлекателни и сексапилни с високите си токове и лъскави дрехи, които проблясваха в мрака. Едното бе със съвсем къса пола и Бейър видя горния край на черните й или тъмносини чорапи, когато спря, за да се качат.

„Сигурно са проститутки — любимата плячка на Шейфър“ — помисли си той.

Втората проститутка бе дори още по-красива и сексапилна от първата. Носеше бели сандали с дебела подметка, ластични къси панталонки и миниатюрно бюстие в преливащо синьо.

— Къде отиваме? — попита Бейър, когато момичетата изтичаха до таксито.

Отговори му момичето с късата пола.

— Ние отиваме в „Принстън плейс“. Това е в „Петуърт“, готин. После ти си отиваш, където решиш. — Тя отметна глава назад и се засмя закачливо.

Бейър се подсмихна. Започваше да схваща положението.

Момичетата се качиха и той не се сдържа да ги погледне в огледалото. Хитрушата с късата пола го улови, че ги зяпа. Почувства се като ученик, това му подейства опияняващо и изобщо не отдели поглед от нейния.

Тя небрежно го побутна с пръст. Той не спря да гледа. Не можеше.

Значи така се чувстваше Шейфър. Това бе Играта на игрите.

Не можеше да отлепи поглед от момичетата. Сърцето му биеше силно. Миниполичката носеше тясно прилепнало бюстие. Дългите й нокти бяха лакирани в бледо зелено и оранжево. На колана й висеше пейджър. Може би носеше пистолет в чантичката си.