Шестата жертва [bg]

Помолих ги да отцепят района.

Обърнах очи към тъмната купчина долу на скалите под дигата, една бяла ръка и един крак се носеха в разпенената вода, устремена към океана.

— Не са изхвърлили трупа на това място — каза Конклин. — Шансът тялото да бъде забелязано е прекалено голям.

Хвърлих бегъл поглед към силуета на полицая от охраната на моста, който патрулираше с полуавтоматична AR-15 в ръка.

— Да. В зависимост от времето и от приливите може да е била хвърлена от някой кей. Явно извършителите са смятали, че морето ще я отнесе.

— Ето го и доктор Джи — каза Конклин.

Медицинският експерт беше доста бодър рано сутринта, влажната му бяла коса носеше следи от гребена, беше с импрегниран гащеризон, а носът му розовееше под очилата.

Той и един от асистентите му тръгнаха напред, а ние се присъединихме. Залитахме по назъбените скали на 45-градусовия склон, докато се спуснем четири-пет метра надолу към залива.

— Почакайте! Внимателно! — викна доктор Германюк, докато приближавахме тялото. — Не искам някой да падне и да разбута нещо.

Ние останахме на място, а доктор Джи се спусна по стръмните скали, приближи се до тялото и сложи инструментите си на земята. Като си помагаше с фенерчето, той започна предварителния оглед.

Имах доста добра видимост към тялото. Лицето на жертвата беше потъмняло и раздуто.

— Кожата е охлузена — извика ми доктор Джи. — Била е във водата няколко дни, достатъчно дълго, за да се разкапе.

— Има ли рана от изстрел?

— Трудно е да се каже. Изглежда сякаш е била бутната от скалите. Ще й направя цялостен рентген, щом я докараме в лабораторията.

Доктор Джи направи снимка на тялото по два пъти от всевъзможни ъгли, а светкавицата му проблясваше на всеки две-три секунди.

Обърнах внимание на облеклото на жертвата — тъмно палто, пуловер с висока яка, къса коса, подстригана на венец.

Преди два дни бях видяла снимката в шофьорската й книжка, докато преглеждах портфейла й.

— И двамата знаем, че е Паола Ричи — каза Конклин, като гледаше тялото.

Кимнах. Само дето вчера се бяхме провалили и бяхме разбили сърцата на двамата Тайлър с погрешните си заключения.

— Така е — съгласих се. — Обаче ще го повярвам едва когато получим окончателна идентификация.