![Диамантът на Венеция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/2/diamantt-na-veneciya-bg-download.jpg)
Диамантът на Венеция [bg]
- Автор: Хикман Кэти
- Серия: Тайната порта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-344-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Диамантът на Венеция [bg]». Краткое содержание книги:
— Хей, я почакай! Ама аз наистина те познавам, нали? Ти си онази, която предишния път пак хукна след мен. Май си много любопитна, а, сестро? Обичаш да си пъхаш носа в чуждите работи. Или и на теб ти се иска малко забавления с един монаркино, а? — Забеляза изражението на Анета и възкликна: — Аха, сега разбирам! И теб те е засърбяло, точно като другата — огледа замислено все още пустата градина и отбеляза: — Хмм, точно както предполагах, няма никого. Е, какво ще кажеш? Да се хващаме на работа, а?
Протегна ръка към нея, за да я вдигне, но Анета се дръпна от него и извика:
— Махни се от мен, стронцо[9]! Не смей да ме докосваш!
— Аз не те моля — казвам ти — отсече той и точно толкова бързо като преди я сграбчи за китката и я вдигна. Внезапно Анета установи, че той я държи в обятията си и притиска влажното й тяло към своето, устните си към ухото й. — С удоволствие ще те обладая точно сега — прошепна. — Ако искаш.
— Не! — извика Анета и очите й проблеснаха яростно.
— Но нали точно това искаш, а? — Вече я люлееше, напред-назад, напред-назад, така че тя да усети движещите му се бедра, първо едното, а после другото по посока на тялото й. — Знам, че това е истинската причина, поради която ме преследваше, нали? — Беше толкова близо до нея, че тя усещаше дъха му във врата си, устните му, плъзгащи се по меката кожа точно под ухото й.
— Не!
Настъпи мълчание, като че ли той обмисляше нещо.
— Хубаво тогава. Този път ще те пусна — рече, макар че продължаваше да я притиска до себе си. — Но в замяна искам да ми обещаеш нещо!
— Какво да ти обещая?
— Да обещаеш да не казваш на никого какво си видяла тази нощ!
Анета се замисли. Знаеше, че по-скоро би се оставила да сварят главата й в олио, отколкото да обещае каквото и да било на този мръсник, но не след дълго здравият й разум и прагматизмът й надделяха. Разбира се, че щеше да му обещае всичко, което той поиска от нея, глупакът му с глупак! И веднага, щом се измъкне от него, ще разкаже на всички, буквално на всички какво е видяла, ако трябва, ще го изкрещи от покрива на манастира.
— Добре, няма да казвам — отговори хрисимо. — Обещавам, че няма да кажа на никого какво съм видяла… — добави, но в мига, в който думите излязоха от устата й, тя разбра, че е паднала в неговия капан.
— Аха! Значи все пак си видяла нещо!
Стронцо! Долови промяна в гласа му — възможно ли бе той да се усмихва или още по-лошо, да й се присмива?
— Грешиш, не съм видяла нищо, абсолютно нищичко! — запелтечи тя, но знаеше, че няма никакъв смисъл.
— Напротив, видяла си! Опиши ми какво видя!
— Какво?!
— Много добре ме разбра! Казах да ми опишеш какво си видяла!
— Не!
— О, я стига! Коя част ти хареса най-много? Онази с целувките или… нещо по-вълнуващо? Малката монахиня положи големи усилия да ми достави удоволствие, но вие обикновено сте такива.
— Стронцо, стронцо, стронцо!
— Я, какъв език! — Карю вече истински се смееше. — На бас, че не се била монахиня през целия си живот, а? Питам се от коя ли канавка си изпълзяла.
С тези думи той отпусна захвата си върху ръката й, отблъсна я леко и я загледа отвратено.
Точно в този момент откъм манастира заби камбана — биеха я доста неумело.
— Е, добре. Очевидно никога няма да узная отговора на този въпрос, нали? — допълни весело Карю.
И тогава, така внезапно, както се беше появил, той изчезна, побягвайки бързо към края на градината, далече от погледа й.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
С крака, зачервени от студ, и нощница, мокра и покрита с листа и петна от трева, разчорлената Анета крачеше бавно към сградата на манастира.
Звънът на камбаната я беше изпълнил с грозни предчувствия — това не беше обичайният звън, зовящ ги за молитва в църквата. Зачуди се дали са забелязали отсъствието й. При мисълта за това стомахът й се преобърна. Ако се съдеше по силата на слънцето, струящо над стените на градината, тя бе изпуснала не само утринната молитва, но може би и следващата. Досега винаги беше успявала да извини с приказки честите си отсъствия от молитва, но сега дори остроумната и изобретателна Анета трепереше от страх при мисълта как ще измисли разумно обяснение на факта, че в ранни зори се е разхождала из градината, при това по нощница, която на всичкото отгоре беше мокра.
Но когато накрая пропълзя в двора на кухните, завари пълна олелия в манастира. Монахини с накриво поставени шапки и воали се щураха напред-назад из коридора, като че ли сред тях се бе промъкнало ято стършели. Когато Анета стигна до стълбите, отвеждащи към спалните на по-младите монахини, видя сестра Пурификасион, която слизаше към нея. Тя поне беше перфектно облечена. Първата мисъл на Анета беше да се обърне и да побегне обратно, но беше твърде късно — зад нея вече прииждаха други монахини и тя беше попаднала в капан. С дълбока въздишка Анета се предаде на неизбежното. Ала ето че за нейно огромно изумление сестра Пурификасион не забеляза не само присъствието й, а дори и необичайния й размъкнат вид. Погледна я, но сякаш гледаше през нея, невиждащо. Не каза нищо — просто мина покрай нея по посока на залата на монахините, потраквайки по манастирските плочи с бастунчето си.
9
Stronzo (ит.) — „Задник; мръсник“. — Б.пр.