Диамантът на Венеция [bg]

— Хайде, стига, Амброуз! — изрече с миротворчески тон Пол, забелязвайки нарастващия гняв на стареца. — Изпреварваме събитията, не мислиш ли? Ела да седнем! Предлагам поне за тази вечер да забравим различията си, става ли? Е, какви новини ми носиш?

— Опасявам се, че новините, които нося, не са добри. Както сигурно знаеш, холандците продължават да прекарват корабите си по новия морски маршрут, при това с голям успех — Амброуз измъкна от купчината до себе си свитък хартия и го разтвори, показвайки схематична карта. — Купуват подправките си тук — посочи с палец към разпръснатата маса острови на подправките в далечния десен край на листа, — а после вместо да ги върнат по суша оттук — прокара пръст през приблизително триъгълната територия на Индия, след това към пристанището Ормуз, нагоре по залива до Басра и накрая през Персийската пустиня — където керваните ги носят в Алепо, а оттам до Венеция и Константинопол, където са нашите търговски маршрути, те плуват на юг, ето оттук — и със същия палец очерта втора траектория надолу по страницата и около далеч по-голямата земна маса на Африка — покрай онова, което на тях им е угодно да наричат Буена Есперанца — нос Добра надежда, въпреки че на нас надали ще ни дари големи надежди. И макар че този нов маршрут около въпросния нос е десеторно по-дълъг, той се оказва десеторно по-безопасен, отколкото старите сухопътни маршрути до Леванта. А ние вече знаем какво отражение има всичко това върху нашите цени!

— Парвиш изпратил ли ми е сметките?

— Всъщност да — Амброуз започна да рови отново в купчината свитъци, докато накрая не извади каквото търсеше. Сложи си чифт очила със зеленикави стъкла, закрепвайки ги върху огромния си нос и примижа през тях, загледан в цифрите.

— Да видим… Ето, да. В Алепо последната пратка черен пипер е била купена за два шилинга за паунд. На изток същото количество пипер е купено само за два и половина пенса!

— Може ли да погледна? — попита Пол и пое листа от него.

— Хммм, същото е положението и при карамфила. Напоследък го купуваме по четири шилинга в Алепо, но на изток струва само по девет пенса за същото количество — отбеляза замислено и плъзна поглед надолу по списъка. — Канела, индийско орехче… същата история.

— Няма никакво съмнение, че ни съсипват — изрече смръщено Амброуз.

— Като че ли е така — кимна все така замислено Пол и върна списъка на Амброуз. — Цените са още по-ниски и от онези, които очаквах.

— И не след дълго не само холандците ще ни бъдат конкуренти. Нали прочете писмото на Парвиш относно нашата Източноиндийска компания, онова, което оставих в… хммм… дома на дамата?