Диамантът на Венеция [bg]

— Виж ти, виж ти! Амброуз!

— Аха, ето те и теб, Пиндар! Не е в твой стил да караш човек да те чака.

Двамата мъже се огледаха от двата края на стаята.

— Сдобил си се с много неприятна подутина на носа — изрече накрая Амброуз. — Дай да те видя! Счупен ли е?

— Не — отговори Пол и опипа все още чувствителния си от удара нос. — Просто е натъртен.

— Играеш добре ролята си — отбеляза Амброуз. Огледа бледата кожа на събеседника си, сенките под очите му и допълни: — Ако питаш мен, прекалено добре!

— Бих могъл да кажа същото за теб.

— Много мило от ваша страна, сир.

Настъпи неловко мълчание.

— Разбирам, че съм изпаднал в немилост пред нашата компания.

— Уви, това беше най-доброто, което можах да сторя за толкова кратко време — отвърна сухо Амброуз. Макар да не мога да не призная, че съм доста впечатлен от твоя Джон Карю — необходимо е огромно самообладание за изиграването на онази сцена. Както и въображение.

— Ха, въображение! — смотолеви горчиво Пол. — Както обикновено Карю прекалява. Приключих с него!

— Да разбирам ли, че той няма никаква представа за истинското състояние на нещата?

— Няма никаква представа, че ти си от разузнаването на компанията „Левант“ поне това е сигурно. Както и че те познавам, откакто познавам Парвиш.

— Но за останалото… не знае нищо, нали?

— Разбира се, че не знае.

— Сигурен ли си?

— Вярно е, че знае нещо за последните неприятности на компанията „Левант“, но за теб нищо не знае. Мисли, че ти си просто един от хората на Парвиш — събираш интересни вещи за неговата колекция. Няма никаква представа, че си тук, за да се срещнеш с мен по моя молба, при това по тайни дела на компанията. И как би могъл да знае? Иначе малката му игричка нямаше да се получи, нали?

— Сигурен ли си? А не мислиш ли, че би могла да се получи още по-добре?

— Категоричен съм. При Карю елементът на изненада е задължителен, за да се получи играта му. В това можеш да бъдеш сигурен.

— Но все пак си ядосан — отбеляза Амброуз и Пол усети как дребните му очички се впиват в него. — Много си му ядосан. Защо така?

— И още питаш! Изпратил ти е съобщение, в което те е поканил да се срещнеш с мен в дома на Констанца, при положение че много добре знаеше…

— Какво знаеше?

— Че нощи от този вид могат да се проточат доста дълго.

— Значи така се наричат. Виж ти! Дълга нощ. Много оригинално! По мое време се наричаха „срещи с чашката“.

— Въпросът не е в това и ти много добре го знаеш! Карю е хитрец и предател, дребен…

— Но, добри ми Пиндар — прекъсна го безцеремонно Амброуз, — ти си го оставил да вярва, че си на ръба на фалита! Откъде да знае горкият човечец, че ти просто… как да се изразим…