Оставих те да си отидеш [bg]

– Точно така. Ще ти покажа файловете, ако желаеш, можеш да си кажеш мнението какво мислиш по въпроса.

– Чудесно, благодаря ти.

Поръчаха сандвичите си и намериха двойка високи столове до прозореца, като не отлепяха очи от Хари, който след малко размаха във въздуха кафявите пликове с поръчките им. Двама униформени полицаи минаха покрай прозореца и Рей им махна за поздрав.

– Още вода в мелницата за твърдението, че СКР няма никаква работа – каза той на Кейт и се засмя.

– Въобще не са наясно – отвърна тя, извади един домат от сандвича си и го изяде. – Никога не съм работила толкова здраво, както при случая с Джейкъб Джордан. Всичко за нищо.

Рей усети горчивината в гласа ѝ.

– Не е било за нищо, знаеш това. Някой ден някой ще се разприказва за това, което е сторил, мълвата ще плъзне и ще го хванем.

– Това не е добра полицейска работа.

– Какво искаш да кажеш? – попита Рей, не беше сигурен дали е развеселен или обиден от нейната прямота.

Кейт остави сандвича на масата.

– Пълно бездействие, никаква инициатива. Не трябва просто да си стоим и да чакаме доказателствата да дойдат сами при нас: трябва да сме навън и сами да ги търсим.

Все едно слушаше ехо на самия себе си от ранните дни, когато беше детектив. Или пък Магс, макар да не помнеше съпругата му да е била толкова настоятелна, колкото Кейт. Отново беше взела сандвича си и ядеше от него, дори това правеше с непоколебима решителност. Рей прикри усмивката си. Детективката казваше точно онова, което ѝ беше на ума, без никаква цензура или притеснение дали е редно да го изрече. Щеше да разбуни духовете в участъка, но Рей нямаше проблем с откровените приказки. В интерес на истината даже смяташе, че са доста освежаващи.

– Наистина ти е влязъл под кожата, нали? – попита инспекторът.

Кейт кимна.

– Не мога да понасям факта, че шофьорът все още е някъде там, навън, и смята, че му се е разминало. Ненавиждам също факта, че майката на Джейкъб е напуснала Бристъл, защото е смятала, че не ни пука достатъчно и няма да си мръднем пръста да разберем кой го е сторил. – Тя отвори уста, за да продължи, но след това се обърна настрани, явно беше решила да не го прави.

– Какво?

Бузите на Кейт почервеняха лекичко, но тя вдигна предизвикателно брадичка.

– Не съм спирала да работя по случая.

На няколко пъти през годините Рей беше откривал документи, които не са били обработени и прибрани в архива, пренебрегвани от офицерите заради прекалената им заетост или мързела им да го сторят. Но вършенето на прекалено много работа? Това беше нещо ново.

– Работя в личното си време... а и не правя нищо, което да ти създаде неприятности с началничката, обещавам. Преглеждам отново видеозаписите и телефонните обаждания, за да видя дали не сме пропуснали нещо.

Рей си представи Кейт на пода в дома ѝ, с разпръснати листове от случая и часове трептяща картина от камерите на екрана пред нея.