Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Ти ме поправи. Каза, че той е изкуствено създадена личност и аз приех схващането ти.
— Добре де. Нека да е така. Съгласихме се, че Ендрю е изкуствено създадена личност. И какво от това? Ако го наричаме така вместо „робот“, променя ли се нещо? Само си играем на думи. Можеш да смяташ фалшивата банкнота за банкнота, но тя си остава фалшива. И можеш да наричаш един робот „изкуствено създадена личност“, но той пак си е…
— Татко, той иска да му дадеш свободата. Той ще остане да живее тук и ще направи всичко по силите си, за да бъде твоят живот приятен и удобен, както беше от първия ден. Но иска да му кажеш, че е свободен.
— Манди, това ще бъде безсмислено заявление.
— За тебе може би. Но не и за него.
— Не. Вярно е, че съм старец, но засега поне не съм изпаднал в слабоумие. В момента говорим за създаването на изключителен, юридически прецедент. Даването на свобода на роботи няма да отмени Трите закона, но абсолютно сигурно ще отприщи море от дрънканици за правата на роботите, за накърняването им и за какво ли още не. Роботите ще тичат в съда, за да подават искове срещу хора, които ги карат да вършат неприятна работа, или им отказват отпуск, или просто се държат нелюбезно с тях. Роботите ще подават искове срещу „Ю Ес Роботс“, защото онези са насадили Трите закона в мозъците им, защото някое юристче ще твърди, че това е нарушение на конституционните им права на живот, свобода и щастие. Роботите ще поискат да гласуват. Манди, не разбираш ли? Ще създадем огромни главоболия на всички.
— Не е необходимо да ги създаваме — отвърна Малката Мис. — Защото не е необходимо да правим от това световно събитие. Става дума за обикновено споразумение между нас и Ендрю. Искаме само частно предаден юридически документ, съставен от Джон Файнголд, подписан от тебе, заверен от мен, връчен на Ендрю, в който се заявява, че той…
— Не. Така няма да има никаква стойност. Я си представи, Манди — подписвам един лист, после умирам, а Ендрю се изпъчва и казва: „Чао на всички, аз съм свободен робот и тръгвам да търся слава и богатство, защото ей този документ го доказва“. И още първия път, щом си отвори устата пред някого, изсмиват му се в лицето и скъсват хартийката с безсмислици, след това го откарват в завода, за да бъде унищожен. Защото този лист няма да му осигури и най-слаба защита, тя не е валидна в нашето общество. Не. Не. Щом настояваш да направя тази щуротия, трябва да я направя както се полага или изобщо да не се захващам. Не можем да дадем свобода на Ендрю само с подписи върху един лист, засягащ само нас. Това трябва да се отнесе в съда.
— Много добре, значи ще го направим чрез съда.
— Но не разбираш ли какво означава това? — настойчиво попита Сър. Пак се ядоса. — Всички изброени проблеми ще излязат на бял свят. Споровете ще бъдат страховити. После насрещни искове… апелации… възмущението на обществеността… и накрая присъдата. Която ще бъде в наша вреда, не се и съмнявам. — Той ядно изгледа Ендрю. — Ей ти, я ме чуй! — Ендрю за първи път слушаше този остър стържещ глас. — Схвана ли каквото изприказвахме? Единственият начин да те освободя, ако въобще има смисъл, е да го направя по общоприетите юридически процедури. Но не съществуват общоприети юридически процедури за освобождаването на роботи. Щом тази работа влезе в съда, не само ти няма да постигнеш целта си, ами съдиите ще научат и за натрупаните от тебе пари, така че и тях ще загубиш. Ще ти обяснят, че един робот няма право да печели пари и да си открива банкови сметки или направо — ще ги конфискуват, или ще ме принудят да ти ти отнема, макар че нито имам нужда, нито желание да го правя. Значи за мен неприятности, а за теб — пълна загуба. Пак няма да бъдеш свободен, каквото и значение да влагаш в думата, но няма вече да разполагаш и със скъпоценната си банкова сметка. Е, Ендрю? Тази дрънканица заслужава ли риска да си прахосаш парите?
— Свободата няма цена, Сър — отговори Ендрю. — А шансът да получа свободата си струва всичките ми пари, колкото и много да са те.
8
Ендрю много се тревожеше, че процесът по извоюване на свободата му може да предизвика още по-тежки преживявания за Сър, чието здраве бе вече твърде крехко. Нямаше как да пропусне този факт, защото всичко, което можеше да изцеди допълнително оскъдната му енергия, да го разстрои, разтревожи или обезпокои по някакъв начин, прекалено лесно би застрашило живота му.
Въпреки това Ендрю чувстваше, че след като вече се захвана, за него е жизненоважно да продължи, с юридическите процедури. Да се откаже в този момент би означавало да измени на собствената си същност, да се отрече от независимата и творяща сама себе си личност, напираща за живот година след година в неговия позитронен мозък.