Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Мета? — изненада се Кърк. — Та тя е пилот-астронавт и оператор на предпазния филтър, каква полза би имало от нея в един такъв план?
— Възможно най-голяма. Тя има опит на други светове и може да вижда нещата от различен ъгъл — поне в известна степен. И тя трябва да знае за тази планета толкова, колкото и всеки друг образован възрастен човек, и може да отговаря на въпросите ми — усмихна се Джейсън. — Бих допълнил още и че е едно привлекателно момиче, с което ми е много приятно.
— Чудех се дали ще намериш начин да споменеш последната причина — изсумтя Кърк. — Останалите все пак са основателни и няма да ти противореча. Ще й намеря заместник и ще наредя да я изпратят тук. А херметически затворени сгради наоколо колкото щеш.
След разговор с един сътрудник от външното помещение Кърк проведе още няколко и по видеофона. Незабавно последваха и съответните нареждания. Джейсън с интерес наблюдаваше всичко и накрая попита:
— Извини ме за любопитството, но ти диктатор ли си на тази планета? Щракнеш с пръсти и всички подскачат.
— Така излиза — съгласи се Кърк. — Но това е просто илюзия. На Пиръс никой не владее изцяло положението, нито пък съществува нещо подобно на демократична система. Все пак цялото ни население е колкото една армейска дивизия. Всеки си върши работата, за която е най-подготвен. Различните дейности са разделени по отдели, ръководени от най-подготвения. Аз отговарям за „Координиране и снабдяване“, който е в една от най-гъвкавите категории. Ние осъществяваме връзката между отделите и се занимаваме с доставките от външния свят.
В този момент влезе Мета и се обърна към Кърк, без въобще да забелязва присъствието на Джейсън:
— Смениха ме и ме изпращат тук. Какво става? Промяна в графика за полетите ли има?
— И така може да се каже — отвърна й Кърк. — Отсега нататък те освобождавам от всичките ти досегашни задължения и те прикрепвам към нов отдел. „Разследване и проучване“. Човекът с уморения вид отсреща ти е шеф на отдела.
— Какво чувство за хумор — отбеляза Джейсън. — На Пиръс ти си единственият, който го притежава. Поздравявам те, все пак има някаква надежда за планетата.
Мета гледаше ту към единия, ту към другия.
— Не разбирам. Не мога да повярвам. Имам предвид новия отдел… за какво ни е? — нервничеше притеснена тя.
— Съжалявам — отвърна й Кърк. — Нямах намерение да ставам жесток. Въобразявах си, че ще го приемеш по-спокойно. Това, което казах, е вярно. Джейсън е в състояние… по всяка вероятност… да допринесе огромна полза за Пиръс. Ще му помогнеш ли?
Мета се владееше отново. Но и малко се сърдеше:
— Налага ли се? Това заповед ли е? Знаеш, че си имам работа. И съм уверена, че си даваш сметка колко по-важна е тя от фантасмагориите на някакъв си чужденец. Той всъщност не разбира…
— Да, заповед е — отсече Кърк и тонът му я накара да почервенее.
— Навярно бих могъл да ти обясня — намеси се Джейсън. — Нали все пак аз съм в основата на всичко. Най-напред обаче желая да проявиш разбиране. Извади, моля те, пълнителя от пистолета си и го дай на Кърк.
Мета погледна уплашено, но Кърк й кимна тържествено да се подчини:
— Просто за няколко минути, Мета. Моят пистолет си е у мене, тъй че тук не те грози никаква опасност. Струва ми се, знам какво има предвид Джейсън и от личен опит се боя, че има право.
Мета неохотно му подаде пълнителя и изпразни патронника. Едва тогава Джейсън се впусна в обяснения:
— Имам си собствена теория за живота на Пиръс и се боя да не разбия някои илюзии с разсъжденията си. Преди всичко трябва да се признае фактът, че хората ви бавно губят битката тук и най-накрая до един ще загинат…
Без да го дочака да довърши изречението, Мета светкавично насочи пистолета между очите му и защрака като обезумяла спусъка. Лицето й се изкриви от ненавист и погнуса. За нея това бе най-отвратителната мисъл на света. Че вече са загубили войната, на която всички бяха посветили живота си.
Кърк обгърна с ръка раменете й и я заведе до стола си, преди да се е случило нещо по-лошо. Доста време й трябваше, за да се успокои и отново да се заслуша в думите на Джейсън. Не е леко да се разрушат схващания, изграждани толкова старателно цял живот. Но добре че бе виждала и други светове, иначе можеше и въобще да не го изслуша.
Когато Джейсън й разказа докрай онова, което вече бяха обсъждали с Кърк, пламъчето на безумието все още гореше в очите на Мета. Тя седеше напрегнато и отблъскваше ръцете на Кърк, като че ли единствено те я възпираха да не се нахвърли върху Джейсън.