Господарката на Ранчото на бегълците

Плющящи изстрели изпълниха въздуха. Те се набиваха в ушите на Ласитър. Тялото му се бе сгърчило в очакване на болезненото проникване на куршумите.

Но стана чудо.

Не усети никаква болка. Още дишаше. Или бе преминал границата? Само тялото му ли бе мъртво, а неговият дух продължаваше да живее, както много хора твърдо вярваха в това?

Ласитър чу викове и стенания и след това избухна втори залп.

Той отвори очи. Видя как последните от шестимата палачи грохнаха на земята. В тях нямаше повече никаква следа от живот.

Но това беше заблуда.

Двама от тях бяха само ранени. Те внезапно скочиха и се опитаха да побягнат, колкото им позволяваха силите.

Но не стигнаха далече. Когато приближиха първия скален скат, отново изтрещяха изстрели. Куршумите ги улучиха в гърбовете и ги блъснаха напред.

Крещейки, те паднаха в пропастта.

След това настъпи тишина.

Пред погледа на Ласитър се появиха мъже. Четирима от тях бяха брадати, с посивели набръчкани лица. Изглеждаха дяволски опасни. Ласитър познаваше петия мъж. Това бе Дъглас Кели, братът на Рут. Той гледаше Ласитър нахално ухилен. С един дълъг нож преряза ремъците.

Ласитър се надигна и се протегна. Четиримата брадати мъже вече разчистваха труповете. Те вземаха от тях всичко, което считаха за необходимо. Водачът им даже смени част от облеклото си. Всички те обаче изглеждаха така, като че ли дълго време не са преживявали хубави мигове.

— Разказвай, момче! — каза Ласитър тихо, докато разтриваше причиняващите му болка крайници. — Що за хора са това?

Дъг Кели повдигна рамене.

— Нямам представа. Случайно попаднах на тях по пътя, докато бягах. Измъкнах се още щом започна да се стреля в ранчото. Можеш да ме наречеш дезертьор, Ласитър, но изпитвах нечовешки страх. Преди около половин час пред мен се появиха тези типове. Те ме разпитаха и аз им разказах всичко. След това те забелязахме с шестимата касапи. Ние се промъкнахме по-близо. Моите четирима нови познати не гледаха, така да се каже, с добро око на твоите убийци. Но изчакаха до последния момент. Съвсем не искаха да повярват, че тези хора искат да те разстрелят. После си свършиха за кратко време работата. Изобщо не бях предполагал, че на света има мъже, които да стрелят така невероятно бързо. Това беше чиста магия. Какво стана всъщност в ранчото? Защо изведнъж всички започнаха да стрелят един по друг?

— Този Финигън се провъзгласи за нов бос — отвърна му Ласитър. — А мен ме обяви за таен държавен агент. Така поне твърдеше. Мисля, че по-скоро ме считаше за свой съперник при завоюването на Джеси. Затова искаше непременно да се отърве от мен.

— Проклета свиня. Ласитър го потупа по рамото.

— А сега трябва да ти благодаря, момче. Надявам се, че все някога ще успея да се реванширам.

— Ти вече го направи — ухили се червенокосото момче. — Или забрави какво се случи в Бъфало?

— Но то не е и наполовина равностойно, момко.

— Имаш ли представа какво е станало с Рути?

— Бандитите я затвориха заедно с мексиканската готвачка в мазето. Но жените няма от какво да се страхуват. Не се грижи за тях.